Из: Училището днес – всички са жертви! от MaikoMila
... Да се върнем на бойното поле. Оставили сме децата без надзор, защото сме при психолога или лекаря. Ще кажете – как така ще се сбият, след като има учител?
Много лесно – когато у дома не си възпитан и когато чуващ сриващи авторитета на учителя думи, трудно ще се вслушаш в думите и аргументите му.
Особено знаейки, че по всяко време можеш да звъннеш на мама, тя да долети като орлица, да съсипе деня на учител и директор и да отлети необезпокоявана и удовлетворена, че е защитила безценното отроче.
Вместо същата тази мама да покрие огромната нужда от липси на детето си – липсата на думи и обяснения защо ритникът е опасен. Липсата на думи за толерантността и самоконтрола. Липсата на мисълта за другия и какво може да се случи от опасни действия. Сега умножете това средно по 3 в клас, защото такова поведение се мултиплицира с всяка изминала година, и се опитайте да си отговорите – как всъщност учителят остава жив до края на деня. За физически става дума. Психически е мъртъв още отпреди 10-15 години.
Все по-малко са спокойните деца в класовете. Все повече са агресивните, с различни степени на психическа неуравнововесеност, незрялост за учебен труд, с различни степени на умствени отклонения… споделят го и ресурсните учители, които обикалят градините и училищата, макар че то е видимо и с просто око.
Ще попитате – но защо не е създаден адекватен механизъм да не се стига да такива ситуации или при случването им да има рационална процедура на действие и противодействие?
Спомнете си началото – „това е работа на държавата и общината. Както отлично знаем, там е пълно с чиновници, които никога не са стъпвали в клас, но обещаващи щедро чудеса от храброст, високи резултати и “приобщаване”, понеже се очаква учителите да го постигнат някак си.”
Т.е. очаква се от неадекватни субекти да управляват и създават нещо адекватно. Ами няма как да стане, уважаеми.
За съжаление, неадекватността не свършва до тук. Голяма част от родителите приемат училището като социална услуга, което е длъжно да им отглежда децата, докато са на работа. Приемат, че те нямат никакви ангажименти към собствените си деца и всичко трябва да свършат учителите и ако детето има проблем, виновни са учителите. Особено тези с големите заплати, допълнителни хонорари от лекторски и несметни доходи от частни уроци, 6-часовия работен ден и 4-те месеца ваканции. Поради което пред училищата вече 20 години се вият опашки от кандидати да станат учители.
Други пък родители свръхпротежират децата си и им създават погрешното чувство за всепозволеност и безнаказаност. От което в училището става ад, учителите не се занимават да обучават, а стават пъдари. И ако си спомните числото 3 (средно толкова деца, които създават проблеми в клас), учителят се занимава предимно с тях, за да успее поне да въдвори тишина в клас. С което останалите ученици са директно дискриминирани, защото на тях няма кога да им се обърне полагащото им се внимание.
И това е час след час, ден след ден, срок след срок, година след година. И за ниските им резултата или неудовлетвореност е виновен учителят, разбира се. Ще кажете – ами да изгони пречещите.
Не може. (Прочети ЦЯЛАТА СТАТИЯ)
КРАТЪК МОЙ КОМЕНТАР: Текстът по-горе чудесно представя абсурдната ситуация или капана, в който попада старото мислене: да, наистина всичко не може да се контролира, да се следи, да се "ръководи", да се направлява в "правилната посока", просто нямаме ресурс за това, откъде да вземем такъв ресурс, че до всяко дете да поставим... един възрастен, който да го командва и да носи отговорност за поведението му?! Добре де, но не е ли близо до ума в такъв случай, че самата идея за "пълния контрол", т.е. за пълното недоверие спрямо децата е изцяло погрешна? Верният подход е този: дайте на децата свобода, но от най-ранна възраст, та да привикнат с нея и сами да почнат да отговарят за поведението си; без избор няма свобода. В българското училище няма свобода, е, в резултат постигнахме пълна анархия, учениците не знаят що е свобода, учителите също не знаят що е свобода, хаосът е пълен, лудницата е пълна. Дайте свобода и на учениците, и на учителите и нещата лека-полека ще почнат да се нареждат. Вярно, трудно е, но друг изход няма. И в обществото ни лека-полека ще се породи здрав ред, основан на личната отговорност (а не на външния контрол и на принудата!), който благодарение на толкова благодатната свобода ще постави всяко нещо на точното му място. Толкова е ясно това, че е цяло чудо че не се разбира. Да, но проблемът е в мисленето: всички вие си мислите, че свободата ражда анархия, нали така? Е, там ви е грешката: свободата ражда единствено възможния ред, основан на спонтанността - и на саморегулацията. Индивидите като се саморЕгулират, и обществото почва да става саморегулиращо се. Свободните общества са такива. Когато училището у нас престане да е затвор или казарма, тогава ще отпадне нуждата от това учителите да са надзиратели или фелдфебели.
Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият "български" (т.е. мутро-ченгесарски и кагебистко-руско-путински) Картаген е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.
9 коментара:
Ефектът ще е по-продуктивен, ако чиновниците, управляващи образованието, са задължени да упражняват учителската професия определен период от годината. Под форма на заместване, присъствие като гости слушатели, наблюдатели, без да оценяват работата на учителите, а пряко включвани в решаване на проблеми от всякакъв характер в училищата. Може да станат малко по-адекватни и полезни в развитието на образованието. Пиша от опит с чиновници с абстрактно мислене и намеса в процесите в училищата.
Малинка Митева
Съгласна съм! Предпочитам лудницата-щастливи и безгрижни ученици, вярвам че свободният човек е по-отговорен, щастлива съм в хаоса от емоции, чувства, мисли, реакции на моите ученици - но това си е между мен и тях! Свобода в образованието НЯМА!
Gergana Dzivkova
Много добър коментар на Ангел Грънчаров!
Калин Ангелов
С пари е станала професор
Наскоро научих от една моя приятелка която е университетска преподавателка, че една друга преподавателка, която беше доцентка е станала професор, като е заплатила много пари на научното жури и ректора. Значи ето как в България се прогресира, има ли пари човек може да стане професор, макар и да не блести с качествени знания. Значи всички научни титли се печелят не с качества и знания, ами срещу заплащане. Затова най-много се навъдиха в днешно време хора с титли на професори, доценти и доктори. Корупцията е нещо страшно, докато в другите държави това го няма, там хората се ценят по качествата им, а не срещу заплащане. Как тогава искаме да има образовани хора, след като университетските преподаватели прогресират с пари, а всички студенти са техни последователи?! Вече всеки втори става студент, бивало го не бивало го отива да учи, макар че нямат знания и главите са им празни. Възмутен съм от цялата образователна система която е една анархия.
Кои и къде са тези "свободни общества"? И с какво те се отличават от анархията, където всеки е без всякакви морални, религиозни и социални задръжки? Нали това е реалната същност на демокрацията, но допълнена с власт на шайка главорези от беднотията, за които властта е само извор на богатство за да се осигуряват срещу глада и мизерията!?
Veselin Trakiyski · ВНВУ "Васил Левски" - Велико Търново
Veselin Trakiyski Свободни общества са развитите западни общества. Американското, английското, френското, швейцарското, германското - да изброявам ли още? В тях няма анархия тъкмо на основата на това, че съществува критично мнозинство от свободолюбиви индивиди, които не просто разбираз (или знаят) що е свобода, но и умеят да се ползват от нея, ползват се от правата си, защищават правата си, така живее свободният индивид, за когото свободата не е просто дума. Що е свобода и що е производната от свободата демокрация у нас обаче масово не се знае, да не говорим за това, че много малко са хората, които се мъчат да се ползват от даровете на свободата, щото в нашите родни условия това комай е невъзможно. Ето Вие примерно явно изобщо не знаете що е свобода щом като я свързвате с анархията ("слободията") и щом говорите за някакви си там "главорези", при демокрацията, за Ваше сведение, няма главорези, главорези има при тираниите, примерно Русия е пример за такава една образцова тирания, при която индивидите са просто роби, а пък личността и нейният живот там не значат абсолютно нищо.
Благодаря на г-н Петров за прекрасния текст, който е написал! Аналитичен, задълбочен, неязвителен /рядко срещано за български автор/, добронамерен, търсещ решение, а не виновни! Предложението е отлично - всеки ден дежурен родител! Нееднократно съм предлагала, молила, убеждавала за полезността на такова присъствие в училище, но когато отида в училището, се оказва, че НИКОЙ преподавател не желае да има родител в часа, защото го приемали като "проверка" и това им накърнявало достойнството. А ние, малцината будни и готови да помогнем на болната образователна система родители, искаме само децата ни да се чувстват по-добре, да бъдат по-отговорни за делата си и всички да се чувстват в подкрепяща среда. Иначе - радвам се да чуя, че има и не чак толкова честолюбиви учители, които са готови да предоставят едно местенце на последния ред за някой по-сърцат и буден родител! Оставам отворена за работещи предложения и сътрудничество! Още веднъж БЛАГОДАРЯ!
Ж. Орфану · Учредител и вдъхновител at Екоселище "Радост"
Господи! Опитът показва колко безсмислен и безплоден е всеки опит /дори и забележителен като този/ да накараме "обществото", пък и онези - с власт одеяния, да прочетат, да осмислят, да разберат, да реагират.......... Не е тъжно, ужасяващо е!
Виолета Андонова · БСУ
Съгласна съм! Предпочитам лудницата - щастливи и безгрижни ученици, вярвам че свободният човек е по-отговорен, щастлива съм в хаоса от емоции, чувства, мисли, реакции на моите ученици - но това си е между мен и тях! Свобода в образованието НЯМА!
Gergana Dzivkova
Публикуване на коментар