Представена публикация

За всички, които се интересуват от моите коментари, беседи и от дискусиите, в които участвам!

Съобщавам, че всеки, който иска да следи моите всекидневни коментари и анализи, може да го прави като посещава редовно моята страница във фе...

понеделник, 26 февруари 2018 г.

Участвали ли сте в психодрама?




Психодрамата е метод за групова психотерапия. Той е въведен от д-р Джейкъб Леви Морено. В основата на работата на Морено седи схващането за човека като изпълнител на роли. „Общата идея, която лежи в основата на този подход, е отчитането на факта, че човек е изпълнител на роли, че всеки индивид се характеризира с определен набор от роли, които обуславят поведението му, и че всяка култура се характеризира с определен набор от роли, които тя налага с различен успех върху членовете си.” Вярванията на Морено за психологическото ни благополучие са свързани с броя на ролите, които умеем успешно да заемаме в живота си – колко повече толкова по-добре.


“Психодрамата се определя, като възможност за експериментиране в живота, без да бъдем наказани за грешките си. Това, което се разиграва в рамките на групата, представлява начин да се разгледа животa на човек в действие. Начин да се види какво се случва и какво не се случва в дадена ситуация. Всички сцени се развиват в настоящето, въпреки че човек може да иска да постави нещо от миналото си или от предполагаемото бъдеще. Групата изиграва част от живота, сякаш на видео, от гледна точка на протагониста за тази сесия. Личната истина на протагониста пък може да донесе нова гледна точка за останалите от групата.”
Марша Карп

Техниките, които психодрамата използва са донякъде заимствани от театъра. Житейски ситуации и вътрешни преживявания се поставят на сцена, където ролите заемат членовете на групата. Няма предварително определен сценарий, може да се играе всичко – ситуацията както се е случила, както е можела да се случи, бъдещето, далечното минало, сънищата и представите ни. Морено вярва, че пресъздаването на ситуациите на сцена има по-голяма терапевтична стойност в сравнение с обикновеното обсъждане, защото помага на човек по-добре да се потопи в тях, да опознае себе си и околните по-добре, да се види как изглежда отстрани, да стигне до нови идеи. (Прочети ЦЯЛАТА СТАТИЯ)

Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият "български" (т.е. мутро-ченгесарски и кагебистко-руско-путински) Картаген е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.

Няма коментари: