Майка ми тихо се пресели на другия свят. Почина леко в съня си. Тя отдавна предусещаше смъртта си, беше готова за нея, а така силно обичаше, милата, животът! Нейната силна вяра в Бога й даде духовната сила да издържи достойно последното изпитание в така нелекия си земен път.
Споменът за неизразимата й доброта вечно ще стопля сърцата ни. Опитваме се да запълваме зейналата в сърцата ни празнина с картини от съвместния ни живот, в който тя се себераздаваше без остатък на нас, нейните близки, роднини, приятели.
Цял живот всеки ден тя правеше някому добро. Грижеше се, помагаше на ония, които бяха по-зле и от нея самата. Никога не се оплака, не показа слабост. Тя беше твърда жена с желязна воля, способна да понася изпитанията на нелекия си живот с гордо вдигната глава!
Моята майка ми беше най-добрият учител и възпитател; никога няма да забравя нейните мъдри уроци! До последния си ден тя ме напътстваше и ми беше главна опора.
Не мога да изразя мъката си по нейната така спешна раздяла с този свят, но се опитвам да се утешавам с мисълта, че тя пак бди над нас, но вече отгоре, от небесата.
Не мога с думи да изразя благодарността си към моята скъпа майка, но сърцето ми е преизпълнено с това чувство! Зная, че тя знае колко много я обичам, макар никога да не съм й го казвал с думи. Ние с нея се разбирахме и без думи. Без думи си казвахме именно най-важните неща. Разбирахме с поглед, с очи. Истинските неща не се нуждаят от думи, те са безмълвни, те не търпят шума.
Поменът ще се състои на гроба й днес, от 11.00 часа на гробищата в град Долна баня.
Бог да те прости, мила майко!
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров Преследване на времето: Изкуството на свободата, . изд A & G, 2003 г., разм. 21,5 / 14,5 см, мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр, 8.00 лв... Книгата говори за "нещо", което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда "добре познато", съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се "съобразяваме", но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време? почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга "поглежда" в скритото "зад" мълчанието ни - за времето, живота, свободата.
Няма коментари:
Публикуване на коментар