Вечният въпрос: Какво ли ще излезе от младите?

"Живеем в разложено време. Младите не уважават родителите си. Те са груби и нетърпеливи. Постоянно обикалят кръчмите и нямат никакъв самоконтрол."

(Написано на плоча в Египет, написано е преди 6000 години.)

Днешната младеж изпитва силно влечение към лукса, има лоши маниери, не почита авторитета и не тачи старите. Предпочита да бъбри, вместо да се упражнява… Младите вече не стават, когато в стаята влезе по-възрастен. Възразяват на родителите си, когато са сред хора, не си държат езика зад зъбите и тиранизират учителите си. Направо казано, те са много лоши.

Сократ

Не виждам надежда за бъдещето на народа ни, ако то зависи от днешната разюздана младеж, тъй като всички младежи са неописуемо безразсъдни. Когато аз бях млад, ни учеха на дискретност и уважение към възрастните, но днешните младежи са невъзпитани и невъздържани.

Хезиод

Нашият свят преживява тежки времена. Днешните млади хора мислят само за себе си. Не изпитват уважение към родителите си и към възрастните въобще. Те са нетърпеливи и невъздържани. Говорят, сякаш знаят всичко, и това, което за нас е мъдрост, за тях е глупост.

Петър Пустинника

Какво става с днешните младежи? Те не уважават по-възрастните, не се подчиняват на родителите, не спазват закона. Бунтуват се по улиците, подбуждани от диви идеи. Моралът им запада. Какво ще излезе от тях?

(Платон)

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...

Добави в Svejo