Най-страшната форма на човешка деградация е тази: да си духовен кастрат и импотент!

Великите педофили Платон и Аристотел, нарисувани от знаменития педераст Рафаело Санцио

Променям тази сутрин заглавието на вчерашното си есе, то става Идеята, която стои в основата на древно-гръцката система на духовното възпитание на младежта (а беше "Да мисли човек у нас вече престъпление ли е? Е, нека да съм престъпник на мисълта щом мисленето е престъпление..."), така, убеден съм, е по-добре, предишното беше неподходящо. Сега съм длъжен да продължа да пиша, увлякъл съм се твърде много в тия търсения, човек, както е известно, може да направи нещо истинско само когато цялата му душа го желае, ето, този пламтеж по истината, наричан вдъхновение, трябва да се използва, щото отлитне ли веднъж, и да го гониш, няма да го върнеш. Един вид съм се разгорещил, намирам се в някакъв рядък за мен творчески подем, трябва да продължа да пиша. Още повече че имам и някои свидетелства, че написаното се чете от много хора, предимно сериозни, които оценяват и темата, и нейното така полемично въплъщаване; ето тази сутрин намирам следното писъмце от г-н Сергей Шевченко от Украйна:

Добрый вечер, господин Ангел! Мы сейчас готовим второй номер спецвыпуска ИДЕЙ за 2018 год. Предлагаем в этот номер оформить в форме размышлений или статьи - Ваш материал с блога под названием "Сексуальность человека в парадигме её экзистенциального понимания" с рисунками которые представлены в материале. Или о эротике и любви... Или на Ваше усмотрение название... Это очень важный и актуальный материал! С уважением, Сергей Шевченко

Обещавам му да подготвя такъв текст, било отделно написан, било извадки от досега написаното. И запретвам ръкави да пиша, да си продължа започнатото. Много ми е интересно да разбера докъде ще ме доведе този мой неудържим творчески плам, който дали пък няма и някакъв, моля ви се, еротичен смисъл?! Влюбих се в темата, това обаче е изглежда опасно, нали знаете за обвиненията в... пропаганда на педофилията, които отново ми се отправят (прочетете в коментарите новите тъй смразяващи предупреждения на една твърде умна и при това крайно моралистично настроена другарка!). Аз там й отговорих нещичко, но нямам време да влизам в такива глупави полемики: според тая другарка, излиза, че най-великите древни философи, като се почне от Сократ, мине се през Платон (ученикът на Платон пък, именно Аристотел, пък е бил възпитател на самия Александър, бъдещия велик завоевател на света, представяте ли си?!) и още много други били всичките, моля ви се, най-презрени... педофили, за които е голям пропуск, че не били още тогава утрепани с камъни от бдителни и проницателни другарки като въпросната разпалила се комуноидка! Колко хубаво щеше да бъде, представяше ли си, да нямаше изобщо нито философия, нито любов, нито нищо, и тогава, в Древна Гърция, пък и сега, представяте ли си какъв рай щеше да бъде, ако немаше и тогава, и сега никаква философия, никаква любов, даже и мъже ако нямаше, а имаше само безчет роби, роби на каквото си поискате, да, колко прекрасен щеше да бъде "животът" в комуноидния рай, в който, моля ви се, СВОБОДАТА Е РОБСТВО, нали си спомняте тъй възхитителния лозунг на Джордж Оруел?! Ех, да, всичко щеше да е прекрасно, ала тия пустите проклети "педофили" Сократ, Платон и останалите мръсници, дето развращавали юношите с... духовни занимания, с мислене, с търсене на истината, с наука и прочие не бяха съсипали този прекрасен оруелов свят, който можеше да възникне не в печалния ХХ век, а още в златната и тъй възхитителна "педерастична" епоха на разцвета на философията в Древна Гърция, сократово-платоновата епоха имам предвид. Абе много опасни и вредни били тия мръсници бе, имам предвид "педофилите"-философи?! Тая тяхна прословута любов към... децата виждате ли какви поразии е довела?! А какво правели мръсниците Сократ и Платон, искате ли да ви го преведа и тук, та да се уплашите още повече? Ето, четете поне малко, великолепен е този възхитителен кретенизъм на въпросната патетична моралистична другарка:

... плътта на 12-13 годишни момчета е била разплащателната монета за oбучението им. Грубата, нечовешка действителност е трябвало да бъде замаскирана и представeнa като нещо положително, каквото никога не е била - с камуфлажната, псевдо-идеология за платоновата любов и философския ерос. Безбройните рисунки по гръцките вази от тази епоха илюстрират една жестока социална действителност - практикувания междубедрен (легитимен!) секс между учител педераст и негов ученик. Аналният секс с момчета бил уж презиран, но повсеместна практика според изследователите на тази епоха...

Педофилска сцена между самия Бог и неговото любимо творение Адам, първият човек, нарисувана, естествено, от великия педераст Микеланджело Буонароти

Бъррр, вледених се от кошмар! Големи уроди били тия философи бе?! "Междубедрен", моля ви се, секс били практикували с... дечицата, ах, какви гнусни педофили?! Беже мили, аз не съм знаел това щот съм крайно некомпетентен, край, сега като го научих, с оглед да се предпазя от тъй справедливото наказание, именно от затвора (За пропаганда на философска... педофилия какво друго наказание да ми дадат?! Може би е уместно направо да утрепят такъв урод като мен?!), та значи за да се предпазя от такъв жалък край, аз заявявам, че решително се отказвам от този момент и от философията, и от мисленето, и от търсенето на истината, и от всичко, да, другарки и другари, проклети да са тия изродщини, нема повече да се занимавам с философия, щото съм погнусен от... междубедрения секс, който е страшната цена за това духовно, моля ви се, разточителство, каквото е проклетата философия! Немаме никаква нужда от философия, ах, колко прекрасен щеше да бъде светът ако немаше философия, а имаше само пълен триумф на бездуховния материалистическо-комуноиден кретенизъм! Не щем духовно робство, искаме да сме сексуални роби на... жените, ще практикуваме само правилен секс, и то ще правим секс не за удоволствия, а само за да се размножаваме, само заради усиленото производство на нови и нови тълпи комуноидни гаменчета! Точка по въпроса! Нема какво повече да се философства, моля ви се, а философията требва да се забрани изобщо!

Да вървим нататък, разведрихте се малко, все пак простотията е тъй весела, жизнерадостна бих си позволил дори да кажа, а пък философията, да си признаем, е така изморителна, нали така, особено когато в душата ти нема капчица дух, а като четеш философски текст, си представяш единствено и само най-отвратителни сцени на... междубедрен и дори анален секс с невръстни дечица, ох, моля ви се, простете, ще ида да повърна! ... Облекчих се, сега продължавам да пиша, да, наистина ми се наложи да повърна! Не се преструвам! Да се развращават така грозно дечицата, а аз си мислех, че философите ги били учели само на философстване, моля ви се?! Значи Сократ, тоя дърт развратник, съвсем правилно е бил осъден на смърт, таваришчи, леле, виждате ли го на онази картинка как е скочил на Алкивиад с възбуден... фалос?! Простете, пак ще ми се наложи да ида да повърна малко! Да, таваришчи, гнусно нещо е идиотизмът, непоносимо нещо е кретенизмът, пълна отврат е тоталната духовна кастрация или импотентност!

Но да оставим мъртъвците за духовното да погребват своите мъртви. И да си се занимават с въпросния... междубедрен секс, щом толкова им харесва. тия олигофрени за нещо друго освен за междубедрен секс могат ли да мислят?! Очевидно не! Не, щом чуят думата философия, мигновено се сещат за... междубедрен секс! И в съзнанието им се появява картината как голият Сократ с щръкнал фалос натиска красавеца Алкивиад, пфу, каква гнусотия! Леле, виждате ли до какви перверзии на съзнанието води... безсексието, импотентността, мизантропията и прочие на войнстващата антидуховна комунодност?! Чуеш ли думата "Сократ", почвай да плюеш в пазвата си! Сократ е нещо като... Сатана, Сократ е образ на Сатана! Пфу!

А, едва сега разбирам защо самата дума "философия" съдържа в своята половина думата "любов", само че философията, видите ли, не била любов към мъдростта, а била, моля ви се, любов към... момчетата, сиреч, философията, както и да го погледне човек, си е чисто и просто най-гнусна... педофилия! Философите са настървени единствено по младежката крехка и свежа плът, нещо духовно не ги вълнува, вълнувал ги само... междубедрения секс, моля ви се?! (Аз за себе си, признавам си, до този момент даже не знаех за туй чудо на чудесата, именно междубедрения секс, леле, колко съм изостанал аз, не само че не съм го практикувал, но дори и нищичко не знаех за него, излиза, съм пълен олигофрен!) И тъй, философията била разюздана, развратна любов към... междубедрения секс с момчета!!! Боже мили, до какви върхове на мисълта и проницателността достигнахме благодарение на тази дърта баба-комуноидка, дето подхвърли това за междубедрения секс с момчета!!!

Сега обаче се сещам за нещо друго (зарязвам тази тема, щото, признавам, леко ми писна да пиша по нея): моя милост, няма как, отвреме-навреме е употребявала израза "Този е моят любим ученик!", да, случвало ми се е да го кажа, примерно като съм срещал на улицата свой ученик, години след като е завършил (а много мои ученици сами ми звънят да се срещнем години след като са завършили философското си обучение при мен), срещам значи някакъв младеж, да речем, вече на 30 години, бивш мой ученик, ръкували сме се, а аз, примерно, като съм с жена си, съм си позволявал да кажа тия непредпазливи думи:

- Жена, ето този Станимир (или Антон, или Николай, или Найден, или Никола, или Георги..., изброявам тук все имена на действителни мои и при това наистина любими ученици в тъй славното мое учителстване вече 35 години!) е моят любим ученик!

Интересно е, че като съм казвал така, нито жена ми, нито самият ученик, вече мъж, са се фрапирали от моето "педофилско откровение", не, до този момент не си бях давал сметка обаче какви грозни думи е произнасяла моята мръсна уста, представяте ли си: той бил "мой любим ученик", и е бил такъв когато е бил... невръстно момче, да рече, е бил на 15-16-17-18 годинки, такива са моите ученици обикновено, защо ли съм се изразявал така, защо ли съм ги чувствал тия... "дечица" така?! Боже мили, не ми беше хрумвало досега че като съм чувствал така нещата, като съм наричал дадени мои ученици "любими", аз фактически, излиза, съм бил нещо като... "педофил", представяте ли си колко тъжно е, че едва сега, на тия мои години, когато съм с бяла коса вече, да осъзная такива отвратителни свои наклонности?! Защо съм възприемал някакъв младеж за мой "любим ученик" ли? Ще ми се да изясня този пункт, смятам, че е важен.

Чувствал съм ги любими ученици най-вече по причина на това, че са били много будни в моите часове, в днешно време истински будните младежи, с буден ум и дух, са не толкова често срещащи се, за жалост, но има, слава Богу, и такива. Аз наистина много обичам да беседвам с будни младежи, с младежи, които са с буден ум и дух, с младежи, в чиито очи долавам чист, неподправен юношески плам към истината, към знанието, към мъдростта, ех, колко чудесно нещо е да имаш пред себе си такива прекрасни младежи! Тези значи мои любими ученици в часовете ми непрекъснато са питали, били са мои събеседници, задавали са ми въпроси, разказвали са също така съвсем свободно какво те мислят, отговаряли са на моите въпроси, абе, какво да говорим, прекарвали сме си прекрасно, думи нямам да опиша чувствата, които са владеели душата ми по време на такива беседи със свободно мислещи млади хора! Такива отдадени на духовните занимания, на философстването млади хора след като завърши часът по философия, са тръгвали с мен по коридора и са продължавали упоителната за душата наша беседа чак докато ме изпратят до учителската стая, представяте ли си, вместо като звънне звънецът те като останалите да рипнат и да побегнат към... дюнерджийницата, пицарията или бавичарницата, както правят останалите ученици в огромното си мнозинство, са тръгвали да ме изпращат мен - защото са били гладни с някакъв извратен, моля ви се, "духовен глад", представяте ли си?! Не сме смогвали да си довършим беседата в междучасието и сме се разделяли с крайно неудоволствие, а пък се е случвало, да, имало е такива случаи, когато мой любим ученик е идвал с мен в следващия ми час, час с някакъв друг клас, питал ме е какво имам следващия час, казвал съм му, примерно, че имам етика, и той е отвръщал: аз имам пък математика, ама ще попитам госпожата да ме пусне по някаква работа и ще дойда при вас, да поговорим и по етични въпроси, много ме вълнуват, може ли?! И се е случвало да идва такъв мой, да подчертая, любим ученик! И като го наричам и сега, и тогава "любим", дали не излиза, че аз, дъртакът, и тогава, и сега съм бил нещо като... "педофил"?! Как така ще ти е любимо това момче бе, Грънчаров, ти педал ли си, педофил ли си, я се засрами малко?! Да, ама аз съм чувал този израз "любим ученик" и от страна на други учители, примерно от устата на моя приятел, великият учител Жак Асса съм го чувал, ний с този г-н Асса освен че имахме купища "любими ученици", сами помежду си доста се... "обичахме", всяко междучасие кажи-речи си водехме сладки разговори по всякакви въпроси, а понякога трудно се и разделяхме, вървейки към кабинета на единия продължавахме беседата, като стигахме вратата, до нея си продължавахме разговора, учениците, ухилени, ни гледаха, а и се провикваха:

- Не, господа, недейте да бързате, продължете си беседата, ний ще ви изчакаме, ето, даже и ний ще послушаме тук, в коридора!

И идваха някакви наши любими ученици да слушат, а пък аз (или г-н Асса) порядъчно закъсняваше за своя час - и след това се налагаше да търчи за своя си кабинет - защото учениците имат право като закъснее повече от 15 минути учителят да тръгнат където си искат! Та мисълта ми е дали и ний двамата с въпросния г-н Асса, като сме обичали толкова много да си философстваме, като сме били толкова много престрастени към философията, не сме били нещо като... "педерасти" (щот сме били все пак на съвсем зряла възраст!), а ето, като и двамата сме имали много любими ученици, дали, оказва се, не сме били някакви съвсем потайни... "педофили"?! Леле, какъв грях е това да е истина, а сега де, срамота, ами ако има някакви истина в такава една тъжна констатация?! Нека да разгледам и този момент, нямам друг изход, налага се да го осмисля.

Значи някакъв Станимир, примерно, ми е любим ученик, казах вече защо го възприемам така. Между нас са възникнали твърде приятни чувства, обичаме да разговаряме един с друг, той е млад, невръстен, аз съм, да речем, бил тогава на 45 години, на съвсем зряла възраст съм бил (щот съм имал любими ученици и когато съм бил, да речем, на 24 години, на толкова години, прочее, аз започнах вече да учителствам!). Да, ние двамата сме изпитвали приятни чувства да философстваме, ето, а дали не е имало между нас, опази Боже, и някакви... еротични (сексуални, пфу!) чувства?! Този момент трябва да бъде осветлен, не мога да избягам от него.

Младежът, моят любим ученик, няма значение какво му е било точното име, е бил, разбира се, красиви физически, телесно, аз вече изясних, че младостта и красотата са доста дълбоко свързани и се съпровождат една с друга. Аз като съм беседвал с този красив юноша няма начин да не съм забелязвал неговата телесна красота, красотата, свежестта на лицето му и прочие, все пак не съм сляп (да пази Бог, щот от този компютър нищо чудно и да ослепея - седя с часове зад монитора, а мониторът ми е стар, не предпазва очите и те много ме болят, постоянно са ми пълни все едно с пясък, беден съм, безработен съм, нямам възможност да си купя нов монитор!). Значи като констатирам този факт, се налага да изразя какво съм чувствал като съм беседвал с такъв един красив младеж (между другото, сега се сещам, аз съм имал също така и любими... ученички, да, и сред женския пол съм имал любими ученички, и те също са били красиви, няма как да е иначе, казвам го и този неоспорим факт, но е истина, че сред момчетата по-често се е случвало да имам любими ученици, не вярвам да е заради мои скрити "педерастични наклонности"!). Добре, какво съм чувствал ли?!

Ами, не крия, приятно ми е било да разговарям с такива красиви младежи, тъпо е да кажа, че не ми е било приятно, или пък дори да заявя, че изобщо не съм забелязвал тяхната телесна красота, че изобщо не съм й обръщал капчица внимание: все пак човекът, живият човек пред теб е единство на душа и тяло, нали така? Хубаво, приятно е да говориш с такъв младеж, но до този момент, признавам, изобщо не ми е идвала мисълта, да речем, не само да... погаля или да докосна кожата, да речем, на ръката на този младеж, а камо ли пък да ми се появи скандално тъпата, направо идиотска мисъл с него, моля ви се, да почнем да правим... междубедрен секс, да, такава идиотщина никога до този момент не ми е идвала в главата, аз затова толкова се впечатлих от този израз, щото наистина, в своето невежество, до този момент изобщо не се бях сетил, че такова "изтънчено" нещо като "междубедрения секс" между юноша и зрял мъж изобщо съществува! Не, такава мисъл не ми е хрумвала и ми се чини, че това е така, щото в нашите съзнания тогава е имало съвсем други мисли, в които е нямало нищо еротично, даже и когато с такива младежи сме говорили за... "секс" (не може да преподаваш философия или психология на млади хора и никога да не говориш с тях за секс, това е изключено; ох, дано не прочете това някой противник на... Истанбулската конвенция, че направо може да ме разкъсат жив!). В себе си при тия приятни разговори с мислещи млади хора никога не ми е идвала такава мисъл за непосредствено правене на секс, било междубедрен, било някакъв друг, просто защото съзнанието ни е било заето със съвсем други мисли. Същинска идиотщина е, примерно, да говориш с младежи за истината, за Бога, за духовните неща, за битието, за свободата и м същото време съзнанието ти да е обзето от натрапчиви идиотски мисли за... междубедрен секс и прочие, да, това е направо пълна олигофренщина, появят ли се, прочее, такива желания у някой нещастник, философстването мигновено отива по дяволите, край, загива, провалът е тотален! Може би е така, щото моя милост е философ-идеалист, аз отдавам абсолютен приоритет на духовното над материалното, превъзходството на духа над материята, на душата над тялото за мен е несъмнено. Добре де, ако обаче аз бях философ-материалист, тогава, да допуснем, щял ли като философствам с младежите, постоянно да си мисля за... междубедрения секс?! Дали тук не се крие разковничето, в моите ценности дали не е проблемът - щото моите идеи са напълно идеалистични, това ли ме е опазило от изкушенията и съблазните на най-пошлата педофилия?!

Не вярвам обаче дори и философите-материалисти (познавал съм доста такива) като философстват с учениците си да мислят предимно за... междубедрения секс с младежите, не, на такъв откщровен кретенизъм са неспособни дори и моите врагове - материалисто-атеистите (ето, г-н Асса е и атеист, и е материалист, никога той, при нашите тъй многочасови беседи, не се е изпуснал да направи и най-бегъл намек за желаността от него на тъй наречения... междубедрен секс!) Значи имаме правото да заключим по този пункт, че който философства с младежи, води някаква философска беседа с тях и в един момент в главата му избликват съблазнителни мисли-желания за... междубедрен секс, такъв, моля ви се, "човек" чисто и просто е олигофен, той е чисто и просто е идиот, той е дебил, той е изрод, той е болен човек, на когото трябва да се помогне с някакво лечение, слава Богу, аз имам доста болести, но сред болестите ми, Боже опази, не фигурира олигофренията, нито пък педофилията! Е, знам, че тия декларации едва ли ще убедят една общност от проницателно "мислещи" и по тази причина съмняващо се във всичко олигофрени-комуноиди, но какво ми пречи да кажа истината по този пункт, та да си облекча душата!?!

Между другото е много страшно нещо малоумието, безумието, лудостта, дебилщината, ето, за да не се стига до такъв жалък край, на младите им се налага да се занимават най-усилено с философия, с мислене, с наука, с образование, с духовни неща, с изкуство, та да развият всичките способности на своята душа - в цялото нейно богатство и великолепие. Философията обаче е нещо като средоточие, център на духовността, на свободно изявяващата се човечна духовност, в която, естествено, има и несъмнени Божии искрици - ето затова заниманията с философия са лек за душата, който може да я предпази от болестта, наречена идиотизъм (малоумие, дебилщина, кретенизъм). Която, за жалост, поради изцяло сгрешеното ни "образование" (с пълно право го наричам не-образование, също с пълно право "възпитанието" ни е не-възпитание!) и поради тъй разпространения ранен секс между непълноврастни и с неукрепнала в духовно отношение психика младежи, е така много разпространена, дом, че в днешно време е истинско щастие човек да срещне човек-недебил (простете за откровеността, но наистина малоумието в днешно време е крайно много разпространено!). И тук искам да завърша с нещо, понеже много се изморих да пиша (днес станах и малко по-късно, успах се, не в 5 часа, а станах едва в 6!), та днес текстът ми ще е по-кратък.

Вървя вчера по Главната улица в Пловдив, с мен беше съпругата ми, по едно време решихме да седнем в кафене, и то на "пъпа на Пловдив", на най-видно място. (Вчера беше празник, 24 май, ден на духовността, ний, двамата клети безработни учители поне на този ден можахме да си позволим да похарчим цели пет лева за такъв един невиждан разкош: да седнем в кафене в центъра на Пловдив и да пием по един чай, аз пия чай, а жена ми пие кафе и минерална вода.) Седим и наблюдаваме човешкото множество, изключително много хора имаше вчера на Главната улица, целият ни ли народ почита толкова много духовността?! Седя и наблюдавам минаващите и гледам лицата им, гледам и очите им, много обичам това занимание: като видя човека в лице и в очи се опитвам да разгадая... душата му! Опитвали ли сте се някога да правите това? Опитвали ли сте се да гадаете що за човек е притежателят на това лице, но и дори и това какъв е неговият живот?! Опитайте, това е чудесно занимание, заради което аз изобщо не скучая когато съм сам на улицата.

Е, вчера с жена ми седяхме и гледахме минаващото човешко множество. И знаете ли какво установих? Ще ви кажа, въпреки всички рискове.

Гледам най-вече в лицето и очите, както казах. Някои лица се открояват, човек не може да гледа всички, избираш си съвсем спонтанно кого ще гледаш, чие лице ще се "набие" в погледа ти. Е, хвърляш поглед и на тялото на минаващия човек, било мъж, било жена, било стар, било млад. Те нещата са свързани, но лицето е най-интересното, поне за мен е така. В лицето и в очите прозира... душата и духа на човека, то духът витае и по цялото тяло. Много констатации имам, не мога сега да опиша с думи всички свои наблюдения. Но ето най-типичната според мен ситуация, за жалост е точно такава.

Смъртта на педофила Сократ, около него реват невръстни млади бъдещи педофилчета

Гледаш върви, примерно, млад човек. Добре облечен, примерно е млад, с поддържано, хубаво тяло (младите в днешно време са маниаци на тази тема, поддържат телата си, а за душите си изобщо как се грижат?!). Ако е жена този млад човек, знаете, жените са по-особен случай, техните лица също за мен, като мъж, са още по-интригуваща загадка, но тях за мъжа е най-трудно да изтълкува погледа им; женската душа за мъжа е тайна, вечно интригуваща загадка. По тази причина и жените са така интересни и привлекателни за мъжете де, не по някоя друга - независимо какво си "мислят" по този пункт сексуалните маниаци-дебили, знаете, по моите теории сексуалната маниащина винаги се придружава от душевното заболяване, наречено "дебилност". Но да разгледаме другия случай, той по някакви причини е по-лесен за разгадаване. Та значи върви напето млад мъж, красив, абе пич откъдето и да го погледнеш, впечатлява всички! Поглеждаш към лицето и към очите му, мда, приятно лице има, да, но... от него вее ледена студенина, сякаш е... мъртвец! Да, вее - или по-добре казано: зее! - някаква душевна празнота, да, в душата му, личи си, е съвсем кухо! какъв кошмар, представяте ли си, е това?! Но вие изобщо можете ли да го почувствате това?! Едва ли...

Такова едно ледено, пък макар и красиво лице е снабдено с очи, в които... няма нищо! Празно е там, в очите на такъв младеж. Мен лично ме е страх от такива красиви лица с празни очи. Защото си представям каква жизнена пустота пораждат празните очи. Там, където духът е умрял, нищо живо и добро не може да се породи, духът е това, което ражда всичко, той даже самия живот оживотворява, духът е нещо като солта на живота. Няма ли нищо в очите, нищо няма да има и в живота, или ако има нещо, то ще е пълна трагедия. Е, ще кажете, Грънчаров, как така в очите на тия младежи пък да няма съвсем нещо?! Има все пак нещичко! Как може да си толкова черноглед?!

Да, има нещо, признавам, тук ме притиснахте до стената! Има нещо. И знаете ли какво е то?! Ще ви кажа.

В такива очи гори чисто сатанински и направо адски огън. В тях гори огънят на сексуалната маниащина, това са очи на истински сексуален роб, роб както на жените, така и на... собствения си пенис. Той хвърля само дяволити погледи наоколо и първо очите му питат: забелязвате ли аз колко съм секси, колко съм желан, колко съм надарен, хей, хора, желаете ли ме?! Това говорят очите му, първо. Второ той хвърля лакоми погледи към околните, търсейки наоколо достойно за него и също толкова сексапилно тяло. Такъв... идиот мисли само за секс, казахме, той е роб на сексуалното си желание, роб било на пениса си, било на... ваджайната, било и на двете (хомосексуалните мъже робуват предимно и само на пениса си, за останалите си представете на какво по-точно робуват и слугуват!) Сексът, сексуалността е най-жестокия господар на човека, който никога не се насища истински, той постоянно иска нови и нови удоволствия. Е, наблюдавам подгонени от камшика, от бесовщината на собствената си сексуалност роби вчера на Главната улица в Пловдив и се дивя ето на какво:

- Боже мили, колко много пропиляна човешка енергия има на тази улица?! Колко много пропилян човешки матр`ьял върви по тази улица?! Колко много лош човешки матр`ьял ходи по тази улица!?! А какво можеше да бъде ако тия всичките хора бяха направили нещичко за да развият духа в себе си?!

Бездуховният човек го разпознавам веднага. Той се характеризира с това, че по лицето му не е изписана никаква мисъл, личи си по лицето му, че душата му не е заета с никаква мисъл. Душата на такива е тиранизирана постоянно от тъй жестокия господар - сексуалният им нагон! Това са страдалчески лица. Които мислят само за секс и разврат. И се перчат с желаността си, с "потенцията" си. Със сексапилността си, моля ви се, се перчат. Като няма с какво друго да се похвалиш, ще се похвалиш само с... пениса си (респективно, с гърдите си, с вагината си, с дупето си, нали така?!)! Това, за жалост, е положението.

С такива хора не можеш да водиш друг разговор освен само са секс, за жени, за чалга, за Милко Калайджиев, за Азиса, за Питю Пишова, за Слави Трифонова, за Бойчето Борисова, те са техните кумири, те са техното вдъхновение! Те мразят философията и я наричат "педерастко занимание". Дух за тях няма, има само... полови органи. Животът е... чукане, нали така, и ядене, естествено! (Една от наште доморасли "звезди" в едно интервю се пофали, че освен да прави секс обича най-много да... яде, но за да не стане дебел трябвало много да се поти във фитнес-залата, затова именно и ял колкото може, но и много се потял, този му е в резюме животът!) Нема такова нещо като духовна храна, нали така, оставете тия перверзии като книги и прочие, дай ни само секс! Задникът е ореола на такива, такива задници се кланят само на задници! Най-страшната форма на човешка деградация е тази: да си духовен кастрат и импотент! По-страшно нещо от това няма... по-голямо уродство, по-страшно човешко падение от това няма; но една ли ще ми повярвате, прекрасно зная това!

Спирам дотук. Писна ми да пиша. Бъдете здрави! Не ща да ме извинявате за нищо. Като съм ви обидил прекалено - майната ви!

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни. Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.

Добави в Svejo