Представена публикация

За всички, които се интересуват от моите коментари, беседи и от дискусиите, в които участвам!

Съобщавам, че всеки, който иска да следи моите всекидневни коментари и анализи, може да го прави като посещава редовно моята страница във фе...

сряда, 2 май 2018 г.

Роби сме били не на турците или на османците, а на собственото си малодушие и низост!



Нашите родни български работи са си били все такива: ами примерно по време на Априлското въстание да не би да са се вдигнали всички до един българи?! Глупости, вдигнали са се три градчета, вдигнали са се малцина готови на саможертва българи! А когато са почнали да ги колят, останалите са гледали сеир - скрити на сигурно зад дуварите си. Ботев нима някой го е подкрепил?!

Да отбележа и този позорен факт, който толкова често се крие по глупави патреотични съображения: колачите много често пак са били българи, само дето са имали друга вяра - заради което са били близко до тогавашната власт. И затова така много са се престарали в защитата на властта на падишаха - като са изклали до крак собствените си сънародници, собствените си кръвни братя и сестри. Примерно точно така е станало в мъченическото село Батак. (Подобни кланета са били извършени и в кървавите нощи след 9 септември 1944 г.)

Нашенската българска подлост и низост е колосална, неизразима е с думи. Нашето българско малодушие - също.

Роби сме били не на турците или на османците, а на собственото си малодушие. Роби сме били на собствения си страх от отговорностите на свободния живот.

И, което е най-страшното, още си оставаме все такива! Промяна никаква, за жалост, не се забелязва...

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров Преследване на времето: Изкуството на свободата, . изд A & G, 2003 г., разм. 21,5 / 14,5 см, мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр, 8.00 лв... Книгата говори за "нещо", което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда "добре познато", съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се "съобразяваме", но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време? почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга "поглежда" в скритото "зад" мълчанието ни - за времето, живота, свободата.

Няма коментари: