Представена публикация

Призив за човечност

Една благородна човешка инициатива в помощ на Ангел Грънчаров Приятели, искам да ви помоля да помогнем на един човек, учител и пи...

понеделник, 11 юни 2018 г.

Европейските ценности, ценностите на свободата ли ще довършат Европа?


Из: Какво, още ли не вярвате, че това е краят? Автор: Михаил Велер, „Наш дом“

Болезненото неравнодушие на руснаците към мигрантското нашествие в Европа е живо доказателство за нашата европейска самоидентификация. Може да проклинаме Европа, да я коригираме и презираме – можем да завиждаме и страдаме, не съумявайки да се впишем в нейното благоденствие. "Гласове" публикува отново коментарът на Михаил Велер, който преди година събуди голям интерес сред читателите ни и продължава да бъде актуален.

... В самохипнозата на своите политически фантазии американците и въобще Западът решиха, че демокрацията е най-доброто политическо устройство на обществото. А техен дълг е да помогнат на всички да постигнат щастие и изобилие – което е възможно само чрез изграждането на демокрацията.

„Умен, умен, а глупак“, казал майор Пронин. Тъй както няма едно-единствено най-добро лекарство срещу всички болести, една-единствена най-добра храна за всички хора, един-единствен най-добър дом за тропиците и тундрата, така няма и не може да има една-единствена най-добра политическа система за всички народи във всички времена и при всички условия. Различните форми на демокрация, аристокрация и авторитаризъм могат да се окажат оптимални при различни условия.

Опитът да бъде внедрен западният модел на демокрация в Русия идеално спомогна тя да бъде тотално разрушена и ограбена.

Опитът да се внедри демокрация в тоталитарните държави на Близкия и Средния изток логично и неизбежно доведе до кървава анархия. По-голямото зло. Защото там само силните и жестоки управници могат да държат племената и народите си в мир и подчинение.

Разнородните образувания, чиито граници след разрушаването на Османската империя и деколониализацията бяха прецизно очертани от европейците, признават единствено въоръжената ръка над себе си.

Както бифтекът може да убие страдащия от дистрофия, както атмосферно налягане може да убие водолаза, така и демокрацията е в състояние да унищожи народи с родово-племенно съзнание. И ето че те се разбягаха. Още повече че в Европа ги канеха... (Прочети ЦЯЛАТА СТАТИЯ)

Кратък мой коментар: Прочете статия за да видите "къде ги стиска чепика" антиевропейците-путинци: проклетата свобода им се вижда излишна - понеже е опасна и вредна! :-) Като написах това на мой приятел, ето какво ми отвърна той, а пък и аз на него:

Т.М. каза: Просто има наистина един важен момент за мярата. При нейното прехвърляне нещо може да се трансформира в своята противоположност - и за свободата и за равенството и за справедливостта се отнася. Това което сочиш и виждаме са разграничения в самата европейска култура и философия.

Ангел Грънчаров каза: Няма "умерена свобода", Т., свободата или я има, или я няма, няма средно положение на "частична свобода", щото това не е свобода. Това е коварното в свободата че не може да се дозира - щото дозиращият ти става господар. Свободата е абсолютна, а пък свободният сам на себе си е ограничител. А законите в свободните общества служат на свободата, а не слагат пречки пред нея.

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.

Няма коментари: