Manol Glishev: Чета как приятели се възмущават от новата опорна точка за злите норвежки социални институции. Вижте, всъщност това е стара фалшива новина - просто чак сега е преведена на български. Иначе от години се разпространява на руски език и даже съм я чел. Да, да, всичко, до последните детайли - как норвежките социални служби масово отнемат децата на хората, как хората не смеят да се скарат на буйното си хлапе, как особено пострадали са преселили се в Норвегия източно-европейци и то винаги от нацията, на чийто език се разпространява текстът, значи в случая българи... Пробвайте търсене за Barnevarnet през руски Гугъл и се наслаждавайте. Тези неща са лесни за проверяване.
Кратък мой коментар: Като чух в новините жалостивите писъци от толкова злите норвежки социални институции си помислих, че това е кагебистка хибридка и пропаганда с руски привкус, ето, оказа се, че е точно така. Понеже руснаците са си уредили живота перфектно, понеже най-вече са постигнали бляскави резултати с възпитанието на своята младеж, ето, единствено се налага да оправят и норвежката социална система! При това се запитах и следното: добре де, та нали много обичате социализма, таваришчи, ето ви сега, радвайте се на норвежкия социализъм, какво сте се разпищели толкова от него?! Абе чудна работа са тия рублофилстващи комунисти и комуноиди, така са се оплели в лъжите си, че сами си противоречат вече. Но има идиоти, които са толкова зле, че се връзват още на лъжите им...
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...
Няма коментари:
Публикуване на коментар