Щом държавата върви на самотек в отсъствието на постоянно летящия премиер, то тогава, за Бога, защо е нужно Борисов да й е начело?!

Из: Мигрантът Борисов се завръща в родината си. Какво да очаква(ме)?, ИВО ИНДЖЕВ

Старият евреин питал на смъртния си одър дали наблизо са Моше, Аврам и всички останали синове. Когато се оказало са там до един, той възкликнал за последно: “Кой тогава, по дяволите, е в магазина?!”!

Интересно, а на какъв език ли говори г-н Премиеро с проклетите западни полиглоти?! :-) (Аналогичното недоумение в блога на г-н Инджев е изразено ето как: А на какъв език си говори с Туск и с Курц в кабинката на алпийския лифт и в едно барче, където наоколо не се вижда преводач? - е задача с повишена чудност за учудените потребители на тези илюстрации, разпространени от мястото на събитието.)

Та и с Борисов е така: кой, по дяволите, управлява държавата, при положение, че той не се свърта в нея, вживявайки се в новата си любима роля на совалка, международен фактор и регионален миротворец. Освен всичко друго се оказва, че държавата върви на самотек. Уж без Борисов не може(м), а той направи възможното да ни убеди в обратното.

В един друг стар виц (с главен герой Тодор Живков или дъщеря му Людмила, все едно) се казваше: “прелитайки над България той\тя изпрати поздравителна телеграма до българския народ”. Сарказмът беше породен от усещането на хората, че вождовете се скъсват да пътуват, докато държавата затъва.

По-интересното е какво предстои да се случва в България, когато Борисов се приземи обратно в нея. Какво ли ще открие, какви ли паяжини са изплетени в негово отсъствие? (Прочети ЦЯЛАТА СТАТИЯ)

КРАТЪК МОЙ КОМЕНТАР: "Уж без Борисов не може(м), а той направи възможното да ни убеди в обратното!" По тази логика се оказва, че щом държавата може да си върви на самотек и в отсъствието на постоянно пътуващия в чужбина велик премиер-"дипломат", то тогава, за Бога, за какво е нужно Борисов да е начело на властта?

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...

Добави в Svejo