Из: УБИЙСТВОТО НА МОЦАРТ (Размисли за възпитанието), Автор: Георги Данаилов
Твоите деца не са твои деца.
Те са рожба на зова на живота към самия себе си.
Те идват на света чрез тебе, но не от тебе.
И въпреки че са при теб, те не ти принадлежат.
Ти можеш да им предложиш любовта си,
но не и мислите си, защото те имат свои собствени.
Ти можеш да дадеш подслон на телата им,
но не и на душата им.
Защото тя обитава къщата на утрешния ден,
която не можеш да посетиш дори в мечтите си.
Ти можеш да се опиташ да бъдеш като тях,
но не се опитвай да ги направиш като себе си.
Защото живота не се връща назад
и не е спрял при вчерашния ден.
Ливанецът Халил Гибран е успял в няколко стиха да изрази съдържанието на цял педагогически труд, но уви, нашата цивилизация не е поетична, мъдрите слова си остават мъдри, но нямат доказателствен характер. Поезията е скъпо украшение за духа, което се изважда само в празник. В делниците ние сме неверници и настояваме за експериментални проверки. Възможно ли е в действителност училище, което не разчита на принудата, отказва се от оценките, от домашните упражнения и така нататък. Възможно е, разбира се. Опит за такова училище вече е направен у нас. Друг е въпросът, доколко то е ползотворно. За това може да се съди единствено по резултатите, а ние сме още в началото. Но за онези, които се интересуват живо от бъдещето на образователната ни система, сигурно ще бъде интересно да спомена за едно подобно "особено" училище, което вече има шестдесетгодишен опит. Това е Съмърхилското училище, основано от шотландеца Нийл. Като запазвам правото си да споделя и собственото си мнение, иска ми се читателят да получи една обща представа за идеите на А. С. Нийл, един от най-нашумелите и най-оспорваните педагози на нашето време.
"Съмърхил - пише самият Нийл - е основано през 1921 година. Учениците, които постъпват тук, са обикновено около петгодишни и остават в училището до шестнайсет години. През повечето време са се обучавали средно около 25 момчета и 28 момичета.
Училището започна малко или много като експеримент, но вече се намира в стадий на демонстрация, тъй като доказа, че обучението на свобода преуспява.
В продължение на много години аз преподавах в традиционните училища, познавах тяхната философия и се убедих, че тя не е добра. Тя не беше добра, защото се основаваше върху схващанията на възрастните какво трябва да учат децата и датираше от времето, когато психологията е била непозната наука.
"Жена ми и аз решихме да основем училище, което ще позволи на децата свободата да се изявят и поради това ние трябваше да се откажем от досегашните разбирания за дисциплина, ръководство, внушение и религиозно възпитание от всякакъв вид... Ние притежавахме това, от което се нуждаехме: абсолютната увереност, че децата не са лоши, а добри. За четиридесет години тази увереност не се промени, а се превърна в кредо."
Трябва, разбира се, да допълня, че много от схващанията на Нийл не са новост в педагогиката. Те имат свои предтечи. Жан Жак Русо и Лев Николаевич Толстой са две достатъчно забележителни личности, които са били привърженици на свободното възпитание. Тяхната идея се отхвърля от много педагози като утопична и идеализираща възможността за саморазвитие на детето. Но както и да е, Съмърхил е едно от местата, където идеята е била прилагана достатъчно дълго. За училището съществуват обективни наблюдения и данни и за нас те представляват ако не нещо друго, то поне източник на информация и повод за размишления.
"Какво представлява Съмърхил - пише Нийл. - Преди всичко всяко обучение там е факултативно. Учениците могат да изучават един предмет съобразно тяхната добра воля, и то толкова дълго, колкото пожелаят. Учебното разписание е задължително само за преподавателите.
Курсовете са съобразени с възрастта на децата и техните интереси. Ние не използуваме нови методики... Според нас, когато едно дете иска да се научи да дели, то ще научи това действие независимо от начина, който му се предлага."
"Въпреки всичко - настоява Нийл - в Съмърхил се учи много. Възможно е нашите дванадесетгодишни да отстъпват на своите връстници от традиционните училища в правописа и смятането с дроби, но в един изпит, който изисква оригиналност, те ще бъдат далеч по-напред." (Прочети ЦЯЛАТА КНИГА)
Вижте и филма за Съмърхил:
И това не е зле да прочетеш ако темата те е заинтересувала: ГЛАВНИЯТ ВРАГ НА СВОБОДАТА Е СТРАХЪТ - А. НЕЙЛ
Освен това смятам, че нашият "Картаген" – масовото българско безразличие към истината и свободата! – е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров Преследване на времето: Изкуството на свободата, . изд. A & G, 2003 г., разм. 21,5 / 14,5 см, мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр, 8.00 лв... Книгата говори за "нещо", което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда "добре познато", съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се "съобразяваме", но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време? почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга "поглежда" в скритото "зад" мълчанието ни - за времето, живота, свободата.
Няма коментари:
Публикуване на коментар