Maria Vassileva: Един ден възможността да се получи качествено образование може би ще стане елитна привилегия, която ще е достъпна само за "посветени". В романа си "Името на розата" Умберто Еко предлага в библиотеката да се пускат само хора, които са готови и които са в състояние да възприемат сложни знания. Един ден ще се появи разделение между тези, които ще могат да четат сложна литература и тези, които ще четат обяви. И това разделение ще се разширява все повече и повече.
По статията работи: Ина Фенерова (Източник: knigikratko.ru, inpearls.ru)
Ангел Грънчаров: Хората според мен е крайно време да се разделят на две категории: които влизат в библиотеки и които не влизат. Или които четат книги и които не са пипали книга. Или са чели една-единствена книга - като еднокнижния ни премиер. Влизащите в библиотеки и четящите книги следва да бъдат обявени именно за посветени или дори за аристократи на духа. И те трябва да бъдат особено почитани. Трябва да имат огромни привилегии. Не пипащите книги трябва да работят и да плащат тяхната издръжка. Та да се появи и стимул повече хора да започнат да четат книги. Фантазирам си. У нас простаците владеят цялата власт, цялата държава, даже са на възлови позиции в управлението на културата и образованието.
Освен това смятам, че нашият "Картаген" – масовото българско безразличие към истината и свободата! – е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.
1 коментар:
Когато вие станете премиер, разбира се!
Публикуване на коментар