... стига сега вие, гражданите, да си замълчите и да си кажете: "Хм, слабо ме интересува това, той, Симеон, не заслужава никакво състрадание, той си заслужи да го помъчат малко; нека държавата сега да го порепресира, за да му отмъсти за това, че въведе мутрите във властта - щом спомогна държавата у нас да стане мутренска, справедливо е сега да усети и върху себе си нейното мутренско поведение!".
Друг е въпросът, че тази тема ще бъде използвана за медийна дъвка, та да бъде отклонено вниманието ви от други, значително по-неудобни за властта теми...
Апропо, а питате ли се за следното: кой ще се посели да живее в двореца Врана като изгонят оттам Царя? Борисов ли ще се намести да поспи в царските постели - като е направил това неговият учител и кумир Тодор Живков (а преди това и Георги Димитров се е намъкнал да спи в леглото на Цар Борис - и е спал в него още докато Царица Йоана и децата й не са били изгонени от двореца и държавата)?! Или Пеевски си търси достойно жилище в София?! Или вече се подготвя царствено жилище за бъдещия колониален владетел на България, когато той пристигне от Москва?
Освен това смятам, че нашият "Картаген" – масовото българско безразличие към истината и свободата! – е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.
Няма коментари:
Публикуване на коментар