Азис и "проф." Вучков що не вземат със себе си, та циркът да е пълен?!
И затова вече и държавата ни е стана за смях...
Това фундаментално откритие направихме с колега-учител, то обогатява нАуката така сериозно, че се надяваме Нобеловият комитет да не си прави повече оглушки - и да ни присъди най-сетне премията! :-)
Констатацията направих въз основа на данни, почерпани от най-достоверните и обективни възможни източници, именно от рублофило-левичарските "научни", с извинение, титани, от комунистическо-съветските "професорски" гурута Валентин Вацев и Иво Христов!! :-)
Nedelin Boyadjiev: А допустимо ли е представител на злото да твори добро в името на победата на злото? Отговор на този въпрос ни дава Роджър Зелазни в романа си "Донесете ми главата на принца!".
Ангел Грънчаров: Тия, които искат зло, много често противно на намеренията си творят добро. На това ний, философите, понякога му викаме ИРОНИЯ НА ИСТОРИЯТА... :-)
Примерно Сталин направи най-много за световно-историческото компрометиране и съсипване на комунизма, което е... добро! :-)
Gospodin Nikolaev Vylchev: Имам известни съмнения, че всички искаме работеща държава. Сякаш корупцията устройва мнозинството... За чуждопоклонничеството към Русия на Путин като "антипод" на демократичните ценности се работи усилено, впрегнати са огромни ресурси, така че мнозинството превъзхожда малцинството демократично настроени хора просто и лесно. Българинът е свикнал с корупцията, тя е сраснала с неговия живот. Тъй като се имитира демокрация, ценности, свобода, справедливост и достойнство са напълно изпразнени от смисъл понятия.
Да, нищо ново не могат да измислят руските таваришчи... путинцы!
ВЪПРОС: Виждат ли се тия "табелки", които са във Фейсбук и от хората, които не са в момента в социалната мрежа?! Питам, щото ако не се виж дат, да не ги вграждам, а да ги слагам тук по друг начин...
Освен това смятам, че нашият "Картаген" – масовото българско безразличие към истината и свободата! – е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров Преследване на времето: Изкуството на свободата, . изд. A & G, 2003 г., разм. 21,5 / 14,5 см, мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр, 8.00 лв... Книгата говори за "нещо", което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда "добре познато", съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се "съобразяваме", но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време? почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга "поглежда" в скритото "зад" мълчанието ни - за времето, живота, свободата.
Няма коментари:
Публикуване на коментар