Имам съвсем малко време да пиша по историите, случващи се в нашето знаменито училище, в което, както знаете, в последните дни тече един процес на зорлем-демократизация, имам предвид училището, в което (все още) съм учител по философия, но бъдете спокойни, през уикенда, живот и здраве да е само, ще запълня пропуска, ще се реванширам непременно; има за какво да се пише, всеки ден се случват чудесни истории (примерно вчера имаше много хубав дебат с родители и ученици от бунтуващия се срещу... свободата 11 Ж клас, на този дебат присъстваха и директорката на ПГЕЕ-Пловдив г-жа Стоянка Анастасова (тя пишеше там своя нов литературен шедьовър, именно поредния си компромат-"констативен протокол" в диалогична форма (!), а също така и чиновникът от РУО-Пловдив г-н Румен Радев; полемиката там беше превъзходна, но си заслужава да приветстваме, че в нашето училище въпреки "зорлем-демократизацията" вече на дело започват и подобаващо вълнуващи дебати! Днешният ден пък се очертава да бъде изключително интересен, изпълнен с още по-драматични събития, предвид ето това:
Интелектуалци от София подкрепят протеста на учителя по философия А.Грънчаров. Ето по този пункт искам да кажа нещичко, важно е.
Вчера, по времето, когато водех своето предаване по Пловдивската обществена телевизия (примерно същият този чиновник от РУО-Пловдив Румен Радев снощи на дебата си позволи да нарече най-авторитетната пловдивска медия "някаква си там кабеларка" (аз доколкото знам, е ефирна телевизия, не е съвсем "кабеларка", но по техниката не ме бива, та може и да греша!), както и да е, та значи по същото това време в един момент започна да ми звъни личният телефон; аз го бях взел с мен по време на предаването, имах намерение да го ползвам в ефир, щото съзнавах, че е напълно възможна да ми позвъни някой и да иска да говори с мен по "темата на деня", пък и на самото предаване, именно моя граждански протест в защита на реформата и демократизацията в образованието; да, ама по това време по телефона на самото предаване говореше интересно един зрител и на мен ми се наложи да изключа джиесема си. След предаването обаче позвъних, оказа се, че ми е звънял Иван Радичев, млад човек, философ от София, който ми изказа подкрепата си, също така ми съобщи, че група интелектуалци от София възнамеряват да дойдат до Пловдив и да ме подкрепят в самото училище! За мен това беше много вълнуващ момент, ето, оказа се, че има хора, които са способни на реално гражданско действие, има хора, които съзнават, че борбата, която водя за реална демократизация на отношенията в нашето училище не е просто "анархистичен и чисто индивидуален, неподкрепен от никаква обществена сила акт", а има и по-голямо значение, има и съответната обществена, гражданска подкрепа. Благодарих и казах, че за мен това е много важно. Уредихме подробностите на идването, ето, днес е решено тази хора да дойдат. Към тях се присъедини и поетът Николай Калев-Босия, вие можете да видите в обявата кои други интелектуалци ще пътуват утре за Пловдив, за да участват в тази толкова важна за мен културна проява.
Реших да уведомя директорката и да я помоля да ми съдейства за това щото гостите на нашето училище от София да могат да си изнесат планирания поетичен рецитал, представяне на книга, предвиждаме да се състои нещо като концерт и прочие. За отбелязване е, че директорката, която сама по образование е филолог, решително... забрани (!!!) проявата, било съвсем незаконно поети, интелектуалци, граждани да влизат "нерегламентирано" на територията на българско училище, тя щяла да забрани да бъдат допуснати в училището да разговарят даже само с мен, а какво пък остава да се срещнат с учениците, да им говорят за поезия, да изпълняват някаква музика и пр., това било съвсем непозволено и незаконно!!! Трябвало да бъде планирано, трябвало да има надлежно разрешение от висшестоящите инстанции, такива прояви се планирали предварително, не можело да станат току-така, освен това тя заподозря, че в проявата има "недопустим политически контекст", а пък училището било "изцяло деполитизирано", иначе казано, тези интелектуалци щели да се срещнат на територията на училището с мен и с моите ученици "само през трупа й"!!! Опитах се да водя полемика по въпроса с г-жа директорката, предупредих я, че прави грешка, това училище все пак не е нейна частна собственост, а се издържа с данъците на българските граждани, значи тия български граждани имат суверенно право да влизат в своите владения (ний, данъкоплатците, сме именно собствениците на училищата в страната!), по моето разбиране българското училище не може да бъде ограждано с някакви китайски стени от българското общество, от гражданите, от живота и прочие! Не и не, разговорът стана разгорещен, директорката при това съвсем се изнерви и ме заплаши, че щяло било да има сериозни последици за мен ако допусна да се срещна с тия гости на училището на територията на самото училище!!! (Разбира се, самата директорка многократно е устройвала срещи с дейци на БСП, депутати, с герои на социалистическия труд като прочутия Кирчо Атанасов, с активисти на БКП-БСП като проф. Никола Балабанов, с дейци на народната милиция, ДС и прочие, значи за тях може, а за интелектуалци от София да се срещнат с един учител и с неговите ученици не може! Директорката обаче, ядосана, ми заяви, че ако не се срещна с гостите на училището... извън територията на училището, на улицата, щяла била да извика... полиция!!! И така нататък. Опита се да ми наложи да предупредя приятелите от София изобщо да не идват, аз й заявих, че това е тяхно решение, няма да й съдействам в такава една посока. Ще видим днес какво ще се случи, очертава се много интересна и показателна история! Вземете предвид и това, че живеем все пак в демократична България, която е член на Европейския съюз и на НАТО, не живеем все пак в... СССР, не живеем в тодорживкова България, сега не са 50-те години на толкова печалния ХХ век, г-жа директорката нещо бърка епохите, в които живее.
Нямам време повече да пиша, стига толкова за днес. Аз имам първи час, след 15 минути ставам от компютъра. Днес ще бъде пети ден от гладната ми стачка, горе-долу се чувствам добре, имам известни жизнени сили (заради натуралните сокове, които пия три пъти на ден, когато си вземам лекарствата), нямам никакво намерение да мра заради някакви си чиновници в образователното ведомство, които не знаят в каква епоха и в какъв свят изобщо живеят. Ако някой пловдивчанин чете това нещо, да заповяда и той днес, към 10.30-11.00 часа, по това време ще се развият събитията, да видим дали все пак директорката ще преосмисли позицията си, понеже сега тя пък се захвана да пречи на общуването на младите хора, на учениците, с... културата, г-жо директор, само с простаци ли трябва да общуват нашите учуници, нима е толкова лошо да се срещат и с поети, с музиканти, с дейци на други изкуства?! Помислете малко де,у много ви моля, опитайте се да осъзнаете какво си позволявате да правите.
Чао засега, хубав ден ви желая, бъдете здрави и нека духът ви да бъде възторжен, виждате ли в какви интересни времена живеем?! Ще се срещнем на днешната културна проява в нашето училище, домакин на която е нашият ДИСКУСИОНЕН КЛУБ. Чао и до скоро, ще се видим на културното събитие в нашето училище!
Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият български Картаген е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия,
изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...
