Представена публикация

Тръгвам по Главната улица с паничка в ръка и с табелка "Подайте учителю за храна!" и ще ви тормозя докато нещо не замърда в твърдите ви като бетон сърца!

Но и всички, които искат да живеят благочестиво в Христа Исуса, ще бъдат гонени. (2 Тимотей 3:12) "Нямам никакви забележки ...

неделя, 28 октомври 2018 г.

Аполитичен ли трябва да е философът?



Veneta Pejdanovska: Ангеле, да те питам аз тебе като философ защо си политически ориентиран?

Ангел Грънчаров: Философът нима трябва да е политически неориентиран?! :-)

Veneta Pejdanovska: Ангел Грънчаров, аз колкото се сещам когато съм учила философия преди много години, да, трябва да е аполитичен.

Ангел Грънчаров: Veneta Pejdanovska, неправилно са Ви учили. Има различни философи. Философите не сме еднакви. Нито пък сме типови. Различни сме. Свободни сме.

Аз съм от философите, които смятаме, че пълноценната личност (а такъв трябва да е истинският философ) задължително трябва да бъде добър гражданин, което означава, че трябва да е политичен.

Между другото в Древна Гърция наричали хората, неинтересуващи се от политика ИДИОТИ (този е първоначалния смисъл на тази дума!), нима философите, за да са философи, трябва задължително да са идиоти?! :-)

Апропо, самата дефиниция за човек по Аристотел е "политическо живо същество", т.е. живо същества, занимаващо се с политика. Нима философите не трябва да са човеци? Нима за да си философ не трябва да си човек?! ;-)

Древните философи до един са били най-активни и в (или поне небезразлични към) политиката. Аз просто следвам техния пример. Защото те са били истински философи.

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.

Няма коментари: