Бездомната 86-год. баба Марийка и тази нощ преспа на ледените плочки на тротоара в тъй културния и цивилизован град Пловдив. :-( (Тя спи на плочките на тротоара вече три месеца!)
Тя спи на тротоара на улица Пещерско шосе № 13, а никой от съседите (има наоколо и къщи, и блокове) явно не се трогва от това, че тази бабичка спи в студената нощ на открито, без покрив над главата си! Никой от тях не се трогва, щото ако се беше трогнал, щеше да направи нещичко и да я покани, примерно, да преспи ако не в дома си, то поне на стълбищата на входа, в необитаемата лятна кухничка, дори под навеса за дърва, знам ли къде да я покани, но е факт, че е крайно безчовечно жив човек да бъде оставян да спи на улицата: такова нещо не са го правили дори варварите от най-дивите и некултурни времена в миналото!
Да, но ето, нашите тъй образовани, цивилизовани, човечни, с извинение, хора от "европейския", моля ви се, град Пловдив очевидно имат вместо сърца... камъни: аз по друг начин не мога да си обясня тяхното държание и поведение! Сигурно съм много прост и неразвит човек, но аз наистина не мога да разбера как е възможна такава една "модерна изтънченост": ти си спиш блажено на топличко в чистите чаршафи и изобщо не те притеснява това, че съвсем наблизо една 86-годишна болна жена "спи" на тротоара, т.е. не те притеснява това, че тя зъзне в студа цяла нощ, т.е. като едното нищо може да се простуди и да умре! А пък като умре, ти вероятно няма да изпитваш никакви угризения, напротив, ще ти олекне, че си се отървал от тази мисъл, че наблизо в студа цяла нощ зъзне едно човешко същество като теб!
В избата си да поканиш бабичката пак е нещо, но не, никой не се трогва, на никой не му пука, че тя неминуемо ще измръзне и ще умре не за друго, а заради нашето покъртително безразличие, заради нашата кошмарно-ужасна безчувственост ще умре! Вий иначе, разбира се, сте много човеколюбиви, вие сте защитници на "бедните и страдащите" (да не говорим за това колко много се умилявате пред уличните котки и кучета, тях пък колко много обичате!), даже и за бездомните хора понякога мислите, ама абстрактно; естествено че вие страдате, но непременно страдате за "цялото страдащо човечество" вкупом, но в същото време изобщо не ви пука за едно конкретно страдащо човешко същество, което страда тук, пред очите ви: да ви пикая на лицемерното "човеколюбие", драги ми абстрактни "човеколюбци"!!!
И какво излиза: оказва се, че сред живеещите на улица Пещерско шосе (и пресичащите я улици наоколо) няма нито един човек, който има сърце - всички имате камъни вместо сърца, така ли?! Питам само, аз съм втрещен от колосалността на вашето неизмеримо безразличие?!
Хубав ден ви желая, драги "човеколюбци"! Приятен уикенд ви желая!
ДОБАВКА:
Или в прихрамовите сгради?! Има ли, прочее, поне един свещеник в Пловдив, който да е способен да прояви християнско милосърдие и да направи това, което подобава да прави християнинът: а именно да подслони бездомните хора в храма или в прихрамовата сграда?!
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров Преследване на времето: Изкуството на свободата, . изд. A & G, 2003 г., разм. 21,5 / 14,5 см, мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр, 8.00 лв... Книгата говори за "нещо", което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда "добре познато", съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се "съобразяваме", но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време? почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга "поглежда" в скритото "зад" мълчанието ни - за времето, живота, свободата.
6 коментара:
Нали тя самата се отказа от квартирата си? Знаеше, че не е позволено да я пълни с боклук, но въпреки това го стори. И все пак има избор - старческия дом. Там ще я хранят, топлят и няма да й позволяват да трупа боклуци.
Не стоят така просто нещата. Трупането на вещи (боклуци) е заболяване, то се лекува, но трудно. Тя е болна. Знае, че не трябва, но не може да се възпре да го прави. Затова и беше изгонена от квартирата си, но нима имаме право да упрекваме болния, че е болен?!
В старчески дом баба Марийка не може да бъде по две причини: първо тя самата категорично не желае да живее на такова място (обича си свободния живот на улицата), второ, дори и да промени позицията си, постъпването в такъв дом не е лесно, там се чака ред, няма свободни места, имало 100 чакащи - и те чакали някой да умре, да освободи място, та да влезе на свободното място друг човек. Няма достатъчно места и в старческите домове. Така стоят нещата за момента. Проблемът не е лесен.
Тя нали има син? Има и дъщеря в Германия при която вероятно може да отиде ..?
Няма ли в Пловдив приюти за бездомни?
Както никой не се притичва на помощ на тази баба така никой не се сети да подпомогне финансово учителското семейство Грънчарови, и двамата продължително безработни. :(((( Наистина сме станали много безчовечни.
Майка ти да умира на улицата, а ти да си стоиш в Германия. Безценно.
Аз предлагам да изпратим по банковата сметка на г-н Грънчаров кой колкото може да си позволи левчета, и по 5 лева да му пратят 100 човека той и съпругата му ще могат да преживеят. Но там е работата, че добрите хора у нас са много малко. А някога през турското робство учителите са били издържани от хората.
Анка Граматикова
Публикуване на коментар