За размисъл в нашия ФИЛОСОФСКИ ДИСКУСИОНЕН КЛУБ ето един откъс от интервю на философа Мераб Мамардашвили, то е изключително важно и за нас, българите, стига да искаме да разберем защо се държим така странно в жизнената ситуация, в която се намираме:
... А да говоря за това как съм се научил да мисля, как станах мислител би било, навярно, прекалено самонадеяно; ще го кажа за себе си по-скромно - аз се опитвам да мисля; нито един човек не може да знае мисли ли той всъщност. Мисленето изисква свръхчовешко усилие, то не е дадено на човека по природа; то може само да се състои - като своего рода пробуждане или пра-спомняне - в силовото поле между човека и символа...
... Ние сега преживяваме особен момент, когато огромна страна, наричаща се "Съветски съюз" или Русия (в която влиза и моята родна Грузия) иска - или трябва - да оживее след много дълъг период на изключеност от живота, от историята и от времето. Тъй като аз възприемам това, което стана с тази страна в резултат на Октомврийската революция от 1917 г. като излизане от времето, от историята и от живота: както метеорът излиза от гравитационното поле, така излезе и тя, увличана от стремящата да се реализира утопия - а утопиите винаги се реализират, това е тяхното отличително свойство. Сега пред нас стои проблемът - "да се върнем към живота"... Когато в гоненето на утопията страната изпада от историята и от времето, се нарушава нормалния обмен на жизнени сили, губи се смисъла на "комерцията" между хората, която определя историческата структура и природата на човека. След революцията целия живот стана ненормален: това беше своего рода колективно самоубийство на обществото и държавата. Следите от това "изпадане от живота" са забележими и в литературата, и в социалните процеси, навсякъде. Ако разглеждаме тази епоха внимателно, не пренасяйки върху нея механически термините на западното рационалистическо мислене, не опитвайки се да разпространим върху Русия или Съветския съюз прекъснатите традиции на езика и мисълта, ако извлечем дължимите уроци от специфичния руски, съветски опит, то под езиковия покров можем да различим тези следи на смъртта, на някакъв задгробен живот. Това беше моят първи опит, потвърдил се и върху мен самия: аз наблюдавах живота на безжизнени, т.е. безтелесни призраци. Да бъдеш жив, да съхраниш усещането за собствения живот (заедно с традицията на това усещане) във всички прояви на своето същество, във всичко, което ти говориш, мислиш или правиш, означава да съхраниш най-дълбоката си връзка със самия себе си. Това не може да го разбере този, която е загубил вкуса си към живота - или никога не го е имал. На оня, който е загубил този вкус, нищо не можеш да му обясниш. Сега ние се оказахме в такава ситуация когато всички, загубили вкуса си към живота, ще трябва отново да го намерят, а тези, у които той е останал, но който все пак не е могъл да живее под натиска на тоталитарния режим (натиск както в областта на мисленето, така и в областта на езика: тоталитаризмът е преди всичко лингвистическо потискане), трябва отново да се учат да живеят. Днес всички ние страдаме защото да се връщаме към живота е трудно и болезнено...
Дотук е откъса от текста на Мамардашвили, който ще излезе в списание ИДЕИ. А ето сега и въпрос за дискусия в нашия Философски дискусионен клуб:
Как на един човек, не разбиращ живота и затова не умеещ да живее, може да бъде помогнато да се върне към живота?
Или пък във варианта за общество:
Как на едно болно общество, не разбиращо живота и по тази причина не умеещо да уреди живота си, може да се помогне за да се върне към живота - и да се спаси от смъртта, от гибелта?
Вие можете да предложите други формулировки на главния въпрос, който поражда горния текст. И заповядайте довечера в 20.00 часа на живото включване на моята страница за да поговорим по тия въпроси. И да проведем първото заседание на нашия клуб!
Освен това смятам, че нашият "Картаген" – масовото българско безразличие към истината и свободата! – е крайно време да бъде разрушен...
Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост! (Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)
Няма коментари:
Публикуване на коментар