Съвсем спонтанно тази сутрин ми се роди идеята да участвам в обявени конкурси за директори на училища - с оглед да създам малко главоболия на разпищолилите се хептен днешни властелини; ето какво казах по този повод на колегата Nedelin Boyadjiev, на когото предлагам заедно да участваме в един извънредно полезен социално-психологически експеримент:
Ангел Грънчаров рече: Между другото се обявиха повече от 20 конкурса за директори на училища в Пловдив и Пловдивско. Искаш ли да опитаме да участваме в тях за да проверим дали може негербовак, некомунист и немилиционер да стане директор на българско училище в условията на гербовашко-милиционеро-комунистическа власт?! :-)
Ето и списъка на училищата, които мечтаят и плачат да имат свестен директор като теб.
Какво ще кажеш, струва ли си да участваме в такава една чудесна и народополезна инициатива? Аз съм за, а ти?
Освен това смятам, че нашият "Картаген" – масовото българско безразличие към истината и свободата! – е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.
2 коментара:
Какъв директор ще ставаш бе, Грънч, хората не те искат в селото, а ти питаш за къщата на кмета. Върви да събираш орехи и да правиш туршии, че иначе не знам как ще окрякаш до пролетта.
Господин Грънчаров, кандидатствайте непременно за директор, виждате как злобарите още сега почнаха да плюят отровата си! На Ваша страна съм! Завиждам на учениците, на които Вие ще сте им директор!
Публикуване на коментар