Госпожа Maria Vassileva от известно време живее в Швейцария при внуците си, в семейството на дъщеря си. Ето какво виждам че е написала на страницата си:
Всеки Божи ден внуците ми правят нещо ДОБРО! Днес след училище, което свършва в 16.00, домашните бяха написани бързо, защото преди вечеря трябваше да приготвим сладки, които утре шестокласниците ще продават по три франка - което прави 5-6 лева. Ще ги продават за да изпратят парите в африканска държава, стараят се да бъдат големи и вкусни, а още преди да са ги изпекли си поискаха по 10 франка - за да могат да си купят по три сладки. Идеите на техните учители нямат край...
Ангел Грънчаров: Радващо е, че поне в други страни на младите се помага да станат пълноценни - това значи човечни - личности! У нас на такива "маловажни" неща почти не се обръща внимание.
ДОБАВКА:
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.
1 коментар:
Ачо, да ти припомня, че в Конституцията от 1971 г е записано, че народните представители са на своя трудов пост, а заседават в сесии, свикани от Президиума на Народното събрание периодично през годината.
Похвално е, че Швейцария е узряла за тази идея на комунизма, дано и други държави скоро да я последват.
Публикуване на коментар