Не, няма да споря задочно с руския режисьор Никита Михалков само заради факта, че е прегърнал съвременната руска реакционност, чиито дълбоки корени пълзят надолу във времето в имперската история на енеговата държава и се е превърнал в рупор на путинизма. Това би било равносилно да отрека огромното значение на Солженицин и “Арихпелаг ГУЛАГ” заради завоя му към същата тази руска реакционност и откровения антисемитизъм в края на живота му.
Едно съждение на Михалков, обаче, направeно в рамките на негово интервю в руски видеоблог, ме провокира да засегна темата за продължаващото и в наши дни фундаментално неразбиране на разликата между руския и европейския манталитет – дори от страна на гражданин на света, като Михалков.
Според него британската комедия “Смъртта на Сталин” била говно и поради това той лично е подкрепил забраната на филма в Русия. Обаче на никое руско филмово говно не би било забранено да цопне във Великобритания. Само това обстоятелство щеше да е достатъчно, за да кажа, че Михалков нещо се е объркал с обобщенията. Прави ги в следващото изречение, в които се обосновава с твърдението, че нито една голяма държава в света (ГОЛЯМА ДЪРЖАВА, забележете, типично по руски Михалков дели държавите според тяхната “големина”) не можела да съществува, ако в нея няма нещо, с което никой не може да издевателства.
Михалков избира да даде пример с Франция. Там никой не можел да си позволи да издевателства над Френската революция.
Нека познавачите на френското изкуство се изкажат доколко конкретно във Франция надсмиването над въпросната революция е табу. На мен ми стига простият пример от – смея да твърдя – много по-болезнено естество за противопоставените по време на Втората световна война европейци, какъвто е добре познатият на българската публика телевизионен сериал “Ало, ало”. В него на подбив наравно са французи, германци, британци, италианци в смесица от комични, бутафорно представени ситуации, в които и гестаповецът, и британецът, и френските герои от съпротива са обект на обилна сатира.
Ето този здравословен елемент от възприетата в демократичния свят философия на скепсиса чрез надсмиването над себе си убягва на тясно скроените руски души, които незнайно защо претендират за широта. Цялата западна цивилизация се крепи на принципа, формулиран от философа Декарт, който издига в култ правото на човека да се съмнява. Във всичко. Но за руския мужик, дори и да е обиколил половината свят, тази забележителна западна тънкост остава незабележима или незначителна. Дай му да се кланя на величието – мнимо или не – на държавата си.
Който се бои от руски мечки, да не ходи в гората на комуно-рубладжийско-путинистката дебилщина! :-)
Моя парафраза по новото попадение в десетката на И.Инджев, виж: (Прочети ЦЯЛАТА СТАТИЯ)
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост! (Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)
Няма коментари:
Публикуване на коментар