Истинската доброта се проявява в дела

Вчера разбрах, че една известна бизнес-дама е посетила в пловдивския приют за бездомни намиращата се там от няколко дни баба Марийка и й е занесла някои подаръци, т.е. отнесла й е различна празнична храна, както се полага за Рождество Христово, иначе казано, подсигурила е празничната трапеза и за баба Марийка - и за съседите й по стая (и дори по коридор). Това сведение на мен ми подейства твърде успокоително, понеже много се притеснявах баба Марийка да не посрещне празника гладна. Много е приятно човек да разбере, че има добри хора като тази тъй щедра госпожа, чиято доброта не е само вътрешна и душевна, а и действена, е проявяваща се в действия, дела, постъпки. Истинската доброта се проявява в дела, истинският човек не гледа само той да е добре, а прави добро на изпадналия в беда и нужда.

Пиша това, но се опасявам, че съобщението ми може да изиграе и деморализираща роля, примерно хора, които са имали намерение да направят нещо добро, примерно да посетят баба Марийка, сега, като прочетат този текст, да си кажат: о, ето, има други хора, които ще го направят това вместо мен, няма нужда аз самият да се хабя, да си мръдвам пръста, да ставам от топлия диван, не, ето, все някой друг ще отиде, аз няма нужда да си развалям рахатя, аз ще гледам само себе си! Ето защо си позволявам да кажа, че това, че някой друг е направил добро, не значи, че ние самите трябва да се откажем, доброто, което ние самите можем да сторим, няма как да бъде изпълнено или сторено от някой друг, то си чака само нас. Дори и друг човек вече да е отишъл при баба Марийка, ако отидете и вие, няма да бъде напразно: ако тя се окаже, че има какво да яде, около нея има много други хора, които също са гладни, тъй че няма да е напразно отиването ви.

Хубаво е в такива празници да няма никой гладен, грозно е, срамота е в тия празници някои да преяждат, а пък други да гладуват, не е човешко просто! Да вземем тук пример от своите братя и сестри мюсюлманите, при които раздаването на храна при такива празници е направо закон, същото би следвало да е и при християните. Изобщо няма пречки да си добър човек, даже и религията тук не може да е пречка, напротив, предпоставка е.

Толкова. Празнувайте, погрижете се за духа си - с възвишени, с възвишаващи го мисли и чувства! Щастие, здраве, благодат Ви желая - и на Вашите най-близки хора! Та мисълта ми е да не пренебрегваме ония, които са в беда, които са сами, които се нуждаят от подкрепа - ония, които с право се зоват човеци, проявяват добротата си в конкретни добри постъпки.

(За злодеите е характерно съвършено друго поведение, ето, вижте, примерно, с какво се занимават злодеите в празничните дни като проследите "коментарите" под публикацията със заглавие Златното за мутро-комунистите десетилетие на управлението на Б.Борисов е загубено за България и българите! - плюят ме все едно са на световно първенство по плюене!) :-)

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...

Добави в Svejo