Представена публикация

За всички, които се интересуват от моите коментари, беседи и от дискусиите, в които участвам!

Съобщавам, че всеки, който иска да следи моите всекидневни коментари и анализи, може да го прави като посещава редовно моята страница във фе...

сряда, 9 януари 2019 г.

С турците или с руснаците сме по-близки?


С турците или с руснаците сме по-близки след като говорим толкова много турски думи - и живеем заедно с турците векове наред?

Да, нашия език има много турски думи, да не говорим колко много турски мурафети има в обичаите и в архитектурата ни, в културата ни, в начина ни мислене, на живот, на поведение и на всичко останало. На руснаците ний сме дали буквите, езика и религията, но дали само това е предпоставка руснаците да са ни по-близки от турците, все пак с тях не живеем заедно (ако изключим тъй сложните ни отношения с тях след 1878 година и особено след 1944 г., пък и след 1989 г.)? Поставям този въпрос, с кой от двата народа, турският или руският, ний, българите, сме по-близки, съвсем сериозно! Моля да ми отговорите сериозно. Изследвам, признавам си, реакциите ви. Надявам се въпросът ми да не ви се вижда "кощунствен". С турците сме имали сложни отношения след като сме живели векове наред в рамките на една и съща велика империя, не по-малко велика от Руската - Османската. Имало е какво ли не в нашите отношения с турците, но трябва да признаем и това, че османският период в българската история не е "празно време", не е "абсолютен провал", в тия пет века ний пак сме живели, борили сме се, имали сме и постижения, вярно, ако бяхме се управлявали самостоятелно, може би щяхме повече да сме постигнали (дали?), но не бива да гледаме напълно нихилистично спрямо цели пет века от историята си, трябва да гледаме на преживяното тогава от народа ни реалистично. И ето, аз питам и моля да ми отговорите на въпроса сериозно.

Поставям въпроса си в контекста на казаното по мой адрес от един наш сънародник, живеещ чак в Австралия, който, моля ви се, е поклонник на "руската сила, руската воля, руската кръв и руската пот", който ме нарече... "турчин", прочее, ето какво ми писа този нашенец, фактически той ме провокира да ви поставя горния въпрос:


Турчин AIG (Това съм аз, това са моите инициали..., бел. моя, А.Г.) Те те упрекват че си турчин, а ти им отговаряш, че нямаш турска жилка (Между другото не аз, а някакъв друг коментиращ в блога ми каза, че съм бил нямал турска жилка, аз такова оправдание не съм давал и не мога да го дам - по простата причина, че не мога да бъда съвсем сигурен след като с турците сме живели заедно цели пет века дали пък нямам някаква и турска кръв във вените си, да ме прощават моите... прапрапрабаби, но всичко е ставало и е можело да стане в ония диви времена, ако някой от вас точно знае дели има или няма турска кръв и може да докаже това документално, аз не мога да направя това; пак тази бележка, разбира се, е моя, А.Г.)...

Що не обясниш на теа празноглави BG чукундури, че те всичките са турци, след като разбират чисти турски думи (които най-нахално смятат за свои - главно от дълбока простотия) - такива като ятак, рушвет, перде, шише, ракия, мезе, джудже, чеверме, мегдан, пафти (това било BG културно наследство??), кютук, гурбет, борч, таван, демек и хиляди хиляди други...

Рушвет те дори смятаха за “научна” дума, подкуп беше простонародно и в учебниците теа марихуанени турски BG глави марка 1878 през социализма пишеха важно-важно... РУШВЕТ!!

Да се смееш ли, да плачеш ли... Друга свещена дума беше ятак - демек (ама що го разбират теа овчари, а?) укривател на престъпници...

Тъпоумните комунисти и за миг не помисляха, че това не е българска дума и че им се смеят отстрани...

Ти овчар и селски пезевенк да си видял някога да знае що е език?...

СМЕХ, СМЕХ, хайдушки...

Хайдут = разбойник на турски... Вдъхновен некакъв си 90 годишен блогър ми рецитира хайдут, хайдушки, разбира ли тоя чиче че е смешен, едва ли...

Племе-ГМО, бих казал аз от Абстралия...

Моля те, защо не питаш тия турски маймуняци, притежаващи руска наглост (ама не са руснаци, а мижитурки), защо те смятат че не са "турци"?

Айде, питай тая робска предателска сволоч, питай Народо-мърша, а?... Дедовъльовците, предали овчарчето Зах Стоян, и после при очната ставка се праaт на ударени с мокър парцал, ах как знам бълхàрските гяволъци, ама те лъжат главно себе си и мноо подценяват интелигентността отсреща, теа серсеми и чапкъни...

Стиска ли ти да им го кажеш?

А. от Австралия




Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров Преследване на времето: Изкуството на свободата, . изд. A & G, 2003 г., разм. 21,5 / 14,5 см, мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр, 8.00 лв... Книгата говори за "нещо", което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда "добре познато", съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се "съобразяваме", но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време? почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга "поглежда" в скритото "зад" мълчанието ни - за времето, живота, свободата.

1 коментар:

Анонимен каза...

Ибрикчията с чии задник е по-близък - до руския, турския или американския - те това е въпросът!
Явор Гешов