Предлагам Пловдив да стане знаменосец на промяната към добро: да стане лидер на дълбокия културен поврат в българското образование и училище!

Публикацията под заглавие Предлагам публичен дебат на небезразличните към проблемите на образованието граждани с отговорните фактори в образованието предизвика най-различни коментари, за жалост в нашенския маниер повечето изказали се не успяха да схванат същината на проблема и се впуснаха в тъй любимите им лични нападки най-вече срещу автора на блога, срещу моя скромна милост. Но между тях се забелязват и някои изказвания, поставящи значими проблеми, такова е изказването на Райчо Радев (аз писах вече за него, на негова основа предложих друг дебат: Предлагаме широк душеспасителен дебат на тема: Що е училищна мафия - и докога ще търпим изстъпленията й?, там, прочее, също има някои твърде интересни и показателни коментара), има и други коментари, заслужаващи внимание, ето няколко подбрани от мен (и от двете публикации), около които се очертава нов и то истински значим проблем:

Анонимен каза: Да, има мафия и тя владее българското образование. Ето моето доказателство за разбирането ми по този въпрос.

Това че образователната система в Пловдив и в България не желае да се възползва от големия експертен потенциал на Ангел Грънчаров говори много лошо за нея. Това е присъда, която самата система произнася над самата себе си. Според тази присъда излиза, че системата е в пълно противоречие със съвременните представи за модерно образование. Тя наистина е система на НЕобразованието, както Грънчаров я определи. Това е една загиваща система, обричаща хиляди младежи на безперспективност в живота. Което е най-голямото престъпление, извършвано някога срещу България. Така че работите съвсем не са безобидни.

...

Ангел Грънчаров каза: Другарките побесняха съвсем. Не само Грънчаров бил вреден, лош и не знам си какъв но и самата философия била излишна, вредна, ненужна и трябвало да се махне от програмите. Без да искат тия другарки показаха къде ги стяга чепикът: според тях самото мислене е вредно, ненужно, а пък мислещите личности са още по-вредни и ненужни! И трябва да се премахнат. Ето ви сталинизъм-комунизъм в своя първичен, неподправен вид. Човекът според него е комуноид, който изобщо не мисли! Прекрасна илюстрация на такава теза са излиянията на въпросните другарки.

Maria Vassileva каза: Защо ние трябва да им предаваме новостите и то без да го желаят? Не са ли длъжни според теб те да следят, да са информирани как ще се осъществят промените, дори да обучават и учителите? Ами като не могат и не знаят какво да правят за да се подобри образователния процес, да отстъпят мястото си на някой, който знае и може! Значи те си ходят формално на работа, спъват процеса на развитие с незнанието си, там са само да получават заплати ли? Те дори не са в състояние да изслушат някого, а за дебати още не са готови, трябва да влязат в релси и тогава.

Това става с обучение, курсове, семинари, специализации, открити уроци... Ти въвеждаш каквото трябва, те как ти се отплащат? Уволняват те, нарочи те за луд директорката ти. Същите неща, които правиш, ще бъдат въведени скоро, обаче от тях, не от теб. Всичко им е толкова закъсняло, хаотично, никаква организация и нула амбиция.

Ако искат да им помогнеш, трябва да ти заплатят, а не да те съсипват по всякакви начини. Според мен трябва единствено да получиш разрешение да експериментираш за да можеш да си работиш спокойно. Като не искат да дебатират и да се срещат с хора, които имат опит и идеи, остави ги да се провалят. Разбери, те не искат да работят, те не четат, не следят новостите, занимават се с измислени и безполезни мероприятия - за да отчитат някаква дейност.

Ангел Грънчаров каза: Мария, напълно права си: на възлови позиции в образованието ни са сложени инертни, неинициативни, невежи хора с крайно остарели и негодни представи, които само пречат и вредят, нищо не допринасят; разбира се, че тия хора трябва да бъдат махнати - та да се отприщят промените; те са нещо като бент, който задържа хода на промяната.

Да, но кой да ги махне като висшестоящите в МОН са абсолютно същите?! Разбира се, нормалният начин е коренна промяна в политическото ръководство на страната - когато на власт в държавата ни дойдат способни, отговорни, разбиращи нещата политици от десните демократични сили. А това може да стане само ако мнозинството от гражданите осъзнае, че е гибелно страната ни да се ръководи от невежи и некомпетентни менте-политици като Боко Борисов, който хал-хабер си няма какво трябва да се прави в образователната област, камо ли пък да има волята да го направи.

Той направи едно нещо: увеличи заплатите на учителите, т.е. наля нов бетон в статуквото, щото с тия пари той плати на учителите за послушанието, за търпеливостта, за това, че поддържат така вредната за младите и за страната ни като цяло анахронична система, пропиляваща човешкия потенциал на нацията ни.

Това според мен е главното в тия коментари. Затова го извеждам тук отново във фокуса на вниманието на читателите на блога ми. Също така искам да заявя, че не съм се отказал от идеята си за предизвикване на широк дебат на ангажирани, небезразлични към проблемите на образованието граждани с отговорните ръководни фактори в образованието на Пловдив. Там съм я представил ето как:

... Ето, аз сега съм учител в Брезово, тия дни ще започна работа и като лектор по философия в Съединение. И пак съм поставен в крайно интересна ситуация на избор: дали да пердаша по казионната отвратителна и крайно некадърно направена програма (и учебници), както правят всички учители (за да си живеят живота!), или да продължа по своя си начин, в който си партнирам с учениците с оглед те да могат да се обучават ефективно в мислене, в разбиране на смисъла и пр.? Естествено, аз не мога сега, на края на кариерата си като учител, да си плюя в лицето и с оглед оцеляването си в системата да стана учител-мижитурка, аз пак ще правя нещата както изисква това моят дълг. Да, но церберите пак ще скочат. В новите условия обаче аз ще разговарям с директорите и с инспекторката защото имам една идея; ето по тази причина ми се ще (с оглед да не се повтори втръсналата ми досегашна история) да постъпя по-хитро и по-разумно. Та ето тия дни ще посетя и двамата директори, ще им предложа дебат, ще отида също при инспекторката (която, чини ми се, се крие от мен: два пъти вече ходя в РУО, нея все я няма!). Ако имаш възможност би могла да дойдеш с мен, знаеш, че тия дебати са крайно интересни. Аз този път ще предложа запис да разговора ни с камера, щото искам и зрителите на ПОтв да станат свидетели на дебата ни. Даже е добре да се проведе общ разговор между мен, двамата директори, инспекторката, но пред камера. Анастасова, директорката на ПГЕЕ "ТЕТ Ленин", разбира се, не би дошла на такъв дебат, но ще я поканя и нея. Г-жа Киркова по ранг следва да е водеща на дебата. А от другата страна следва да седнем ние, гражданите, на които ни пука за образованието. Как смяташ, дали идеята ми не е утопична?! ...

Какво ще кажете сега, тогава всички масово се направиха, че не са разбрали за какво става дума. Но ето, аз припомням и предлагам отново да опитаме да направим нещо по посока на реализацията на тази идея. Затова тази сутрин решавам да напиша поредното си отворено писмо до ръководните фактори в пловдивското образование, с което отново да им предложа дебат; ето какво написах в писмото си:

До г-жа Иванка Киркова, Началник на РУО-Пловдив

До доц. д-р, инж. Десислав Балев,

Председател на Обществения съвет на ПГЕЕ в Пловдив

До г-жа Стоянка Анастасова, Директор на ПГЕЕ в Пловдив

До г-н Милко Сарафов, Директор на СУ "Хр. Смирненски" - гр. Брезово

До г-н Борислав Стаматов – В.И.Д. Обществен посредник на Община Пловдив

ЗА СВЕДЕНИЕ: До г-н Красимир Вълчев, Министър на образованието и науката

ДО ВСИЧКИ МЕДИИ

ПРЕДЛОЖЕНИЕ ПОД ФОРМАТА НА ОТВОРЕНО ПИСМО

От Ангел Иванов Грънчаров, гражданин, продължително безработен учител по философия, уволнен от титулярното учителско място по философия в ПГЕЕ, заемано от 2000-та г.

Уважаема г-жо Киркова,

Уважаеми доц., д-р, инж. Балев,

Уважаема г-жо Анастасова,

Уважаеми г-н Сарафов,

Уважаеми г-н Стаматов,

Искам да поставя пред Вас един изключително важен по моя преценка въпрос, който, независимо че на повърхността си изглежда "прекалено личен", крие в себе си огромен обществено (и граждански, т.е. съвсем свръхличен) значим смисъл.

След двугодишно принудително прекъсване от няколко седмици отново имам възможността да общувам с ученици, водя 6 часа седмично на хонорар в СУ "Хр. Смирненски" в град Брезово. За работата си с тия ученици ще получавам по 7.20 лв. на учебен час, т.е. по мои груби сметки това е някъде около 35 лв. седмично (чисто, като приспаднем удръжките), т.е. аз вече, така да се рече, съвсем скоро вече няма да съм съвсем без никакви доходи (както живях, както незнайно как оцелявах вече близо година!), а ще разполагам със средства за съществуване в размер точно 5 лева на ден (съпругата ми, също работеща на хонорар като учителка по английски език в едно далечно пловдивско село, получава също по толкова - и с това трябва да оцеляваме някак си)! Пиша това с оглед да Ви помогна да осъзнаете крайно унизителната ситуация, в която се намирам в момента. Понеже всички, така или иначе, сме ангажирани в сферата на образованието и възпитанието на младите хора, чини ми се, че този чисто човешки момент за нас специално следва да има все пак някакво значение; не зная как е във Вашите очи, но в моите очи, в очите на един доста живял и доста патил учител по философия и гражданско образование този човешки момент е дори водещ, е определящ всичко останало; възможно е да греша, не знам дали съм прав или греша по този пункт щото аз, както е известно, аз имам една твърде любезна, няма що, характеристика от многоуважаемата директорка на ПГЕЕ ("ТЕТ Ленин"), тя ме определи в своята забележителна заповед за уволнение като "пълен некадърник", та по тази причина не съм много сигурен, че не греша в преценките си (как може такъв некадърник да има верни преценки за каквото и да било?!)...

На 13 февруари т.г. се състоя открито заседание на Четвърто Гражданско отделение на Върховния Касационен съд, на което се разгледа касационна жалба на г-жа директорката на на ПГЕЕ ("ТЕТ Ленин") срещу решение на Пловдивския Окръжен съд, с което нейната заповед за моето уволнение беше отменена и аз бях възстановен на работа, ала г-жа директорката реши, че трябва да воюва, така да се рече, до пълна победа. Съдът предстои да се произнесе с решение в срок до 1 месец, ето, минаха вече две седмици, сега всеки ден очаквам това съдбовно за мен съдебно решение, предполагам, че и многоуважаемата госпожа директорка на на ПГЕЕ ("ТЕТ Ленин") всеки ден очаква дали ще се сбъдне тъй съкровеното й желание най-накрая да успее по съдебен ред да ме лиши от преподавателски права; да, тя вероятно също очаква да разбере дали най-сетне ще се сбъдне тъй сърдечният й каприз, така да се рече, да ме обезглави като учител - пък и като личност, разбира се: щото какво бих представлявал аз като личност ако ми се наложи да преживея и този позор, именно по съдебен ред да ми бъде забранено да упражнявам своята любима професия (стига учителстването изобщо да може да бъде наречено "професия", за мен лично то е нещо много повече, то за мен е най-велика и възвишена духовна мисия!)?!

Ситуацията, както виждате, и твърде интересна, тя е направо многозначителна, пак по моята съвсем немеродавна преценка. Да де, това си е един "чисто личен въпрос", дано не си мислите обаче така; аз пък смятам, че в случващата се вече пета година безкрайно скандална история с моите тъй епични двукратни опрасквания-уволнения и най-тежки съдебни битки, на която предстои съвсем скоро (може би дори днес, знае ли се?!) финалът и венецът, е скрит наистина огромен човешки, а на тази база вече и чисто нравствен (общочовешки), а това означава, пак по моето разбиране, и чисто обществен, граждански смисъл! Да, ние, учителите, сме в още по-голяма степен "обществени" същества, нали си спомняте дефиницията на Аристотел за това що е човек: политическо живо същество; да, така определя човекът великият грък, чийто учител, прочее, именно Платон, е бил от своя страна ученик на Сократ, философът и учителят, който има щастието и високата чест досущ като мен да бъде убит.

Да, и Сократ като мен след не по-малко любопитен от моя съдебен процес също беше убит, само дето той беше убит не от ръководителите на атинската образователна институция (такава тогава, за негово щастие, изобщо нямаше!), но Сократ също беше убит с решение на съда, а пък беше съден, както е известно, от част от учениците си, недоволни от това, че ги тормозел да мислят!

Пиша нарочно така патетично, правя го не защото съм се побъркал: просто и тук си изпълнявам задачата на учител-философ: да помагам на другите да постигнат един значително по-дълбок и затова жизнено (и съдбовно) потребен ни смисъл. Да, съвсем не е безобидно тъкмо човек като мен, който цял живот най-предано и всеотдайно е работил на тъй буренливата и камениста нива на родното образование и възпитание, да бъде лишен по толкова грозен и несправедлив начин от правото да учителства; това, по моите представи, е равностойно на убиването ми. Не се съмнявайте, че ако съдът тия дни реши, че е "напълно законна", "основателна", "справедлива" и пр. тъй грубата, грозна, безпрецедентна по абсурдността си административно-наказателна репресия срещу мен, която си позволи да извърши многоуважаемата директорка на на ПГЕЕ ("ТЕТ Ленин"), то е съвсем възможно в момента, в който аз науча за тази "блага вест", болното ми сърце да не издържи и аз да падна най-сетне бездиханен на земята, отървавайки се от по-нататъшните унижения.

Искам да кажа, че като едното нищо такава една присъда за мен лично може да се превърне в равностойна на смъртната, пък дори и сърцето ми, по някакво чудо, да издържи въпросната тъй копняна от многоуважаемата директорка на на ПГЕЕ ("ТЕТ Ленин") новина: защото аз просто няма да мога повече да живея без да имам правото да упражнявам своята любима работа на учител - и това непременно ще ме доубие. Затова си позволявам да подхвърля и това, че настоящето мое писмо до Вас току-виж се оказало... предсмъртно, знае ли се, тъй мъдрият Бог неслучайно е определил никой от нас да не знае нито как, нито кога ще умре.

Да де, но да е живот и здраве де, дано никой от нас все пак не умира (в близките дни поне, щот едва ли все пак ще живеем вечно, това е особено уместно да го разбере дори и тъй гордата многоуважаема директорка на на ПГЕЕ "ТЕТ Ленин"; но аз съм философ и във връзка с предстоящите тъй съдбовни за мен лично събития си позволявам да Ви предложа следното, ще се радвам да не Ви се стори прекалено екстравагантно:

Предлагам този "чисто личен" казус, имам предвид казуса с моето опраскване-уволнение от тъй влюбената в законността многоуважаема директорка на на ПГЕЕ ("ТЕТ Ленин") да бъде поставен като изходна точка на един наистина душеспасителен дебат върху ситуацията в пловдивското образование, в което, щом се случиха такива невиждани и нечувани гаври-ексцесии и то не спрямо някой друг, а спрямо един все пак доста възрастен учител (!!!), вероятно се случват всеки ден и още по-покъртителни и страшни истории особено пък спрямо горките ученици! Да, за мен именно учениците са най-важните, питам се в тази връзка: щом такива невъобразими от здравия разсъдък идиотщини се стовариха на моята побеляла глава, какви ли пък страхотии се изсипват всеки ден върху техните глави?!

Според мен така или иначе много хора говорят и мислят за случилото се в тъй славната пловдивска на ПГЕЕ ("ТЕТ Ленин"), какво ни пречи в такъв случай да открием един публичен дебат, на който да поставим гореописаният мой личен казус, който, подчертавам изрично, да стане изходна база за един същински демократичен дебат върху горещите, бих си позволил да ги нарека дори парещи въпроси на промяната към добро в образователната област?! Щото се разбра (покрай моя случай, който обаче решително не е само мой!) в рамките на съществуващата административно-командна и репресивна система в образованието всекидневно се тъпчат не само моите (на суетния индивид Грънчаров) човешки права, а е напълно допустимо да се предположи, че биват тъпкани правата и на много други хора, било ученици, било учители, било родители (които обаче, за разлика от мен, си мълчат и безропотно понасят гаврите и насилието!)! Да, дали пък не сме стигнали дотам, че в рамките на насилническата волунтаристична система всъщност друго да не се прави, освен най-настойчиво да се тъпчат нечии права, да се гази нечие достойнство и пр.?!

Ето затова аз предлагам такъв широк публичен дебат, в който да участват всички небезразлични към случващото се граждани, учители, ученици, родители, от една страна, от от друга страна да застанат ръководителите на пловдивското образование, многоуважаема госпожо Киркова, да застанете Вие самата, Вашите инспектори, покровителстваните от Вас директори на училища да застанат, щото някои от тях, както е известно на целия град Пловдив (пък и на цялата страна!) са се разпищолили дотам, че това повече не се търпи, нали така?!

Този дебат отдавна трябваше да бъде проведен, аз го предлагам от години, и в рамките на моето училище (на ПГЕЕ "ТЕТ Ленин") го предлагах, и след опраскванията ми го предлагах, и когато провеждах на тротоара пред на ПГЕЕ ("ТЕТ Ленин") своите тъй самотни граждански протести за свобода и демокрация в образованието и против беззаконията на разпищолилите се директори го предлагах. Добре знаете, че такива протести проведох многократно, включително и под прозорците на сградата на РУО-Пловдив проведох такъв протест, а тогава Вие и Вашите чиновници, уважаема г-жо Киркова, с мила презрителна усмивка ме гледахте отгоре, от прозорците, а нищо чудно и казачок да сте играли, водени от съзнанието за своята пълна властническа недосегаемост и ненаказуемост! Е, сега май дойде подходящото време за този дебат - или и сега трябва да продължим да си мълчим?!

Прочее, нима работите и проблемите в образователната система трябва да се обсъждат единствено в... съдебните зали?! Дали там е най-подходящото място за обсъждането на тия работи и проблеми?! Съдът ли трябва да чакаме да оправя бакиите и бардака, тъй да се рече, който се е настанил (съвсем отговорно заявявам това!) в българското образование и училище?! Не, като личност, като учител и като гражданин аз изобщо не смятам, че не друг, а съдиите трябва да решават проблемите, който чакат решението си именно от нас, от заетите в тази сфера на живота, не от някой друг! Щото ако чакаме проблемите на училището и образованието да бъдат решавани от съда, това означава, че ние самите признаваме, че сме напълно неспособни да се справим с възложената от обществото ни задача, а тогава възниква и съвсем логичния въпрос: какво още правим в тази сфера на живота след като вече сами признаваме неспособността си да решаваме назрелите проблеми?!

Ами вкупом всички тогава да си ходим, да се махаме от нея, а, дали не е този верният изход, вярното решение, какво ще кажете по този пункт?! Или само... Ангел Грънчаров трябва да бъде изритан от системата и като бъде изритан той и то завинаги, системата мигом ще процъфти - така ли мислите, това ли е вярното решение на проблемите, аз ли съм единственият проблем на системата?! Само Грънчаров ще опраскаме и изритаме и системата ще цъфне, а всички ние ще си добруваме в нея, тъй ли?! Или някой друг трябва да си ходи непременно? (Между другото няма заповед на многострадалната многоуважаема директорка на на ПГЕЕ "ТЕТ Ленин", обжалвана по съдебен ред, която съдът да не е отменил, той отмени всички такива нейни заповеди, затова тя сега с такъв затаен дъх чака предстоящото решение на ВКС, разбираме трепета й напълно: а дали поне една нейна заповед съдът няма да отмени?!)

В двете години, в които принудително бях извън системата, положението според мен се е влошило. Давам пример, по който мога да изнеса доклад на предложената от мен "КРЪГЛА МАСА" по реалната демократизация и декомунизация на отношенията в сферата на пловдивското образование: за тия 2 години се преподава по нова програма по философия, философия вече учат учениците от 8 и 9 клас, имам много неща да кажа по този въпрос, положението е крайно тежко (лоши, безполезни учебници, тъпа програма, бюрократични идиотщини в училищата ни колкото щеш и прочие, лудницата в училищата ни напредва с всеки изминал ден!). Разбира се, че в такава една прогресираща абсурдистко-лудешка  и пропита от бюрократизъм ситуация в училищата и в образованието е престъпление да се мълчи, напротив, трябва да се разговаря, и то публично, и то всекидневно!

Затова аз предлагам да започнем съвсем скоро време такъв публичен дебат, какво ни пречи да започнем това тъй потребно ни дело? Нашата собствена инертност ли е единствената пречка пред него? Аз лично не виждам никакви други пречки, е, ще Ви се наложи, многоуважаеми дами и господа ръководни фактори в пловдивското образование да признаете, че Вашата собствена инертност не може да е сериозна причина за незапочването на дебата, дошло е времето да се освободите от инертността си, идват нови и то твърде бурни и дори буреносни времена, нима още не сте усетили и това?!

Специално си позволявам да поканя на дебата всички, към които е адресирано писмото ми, ще ми е много интересно да чуя какво мислите по моята инициатива, по изложеното в това писмо и пр. Щом дебатът се обяви публично, щом се насрочи, на него вече могат да присъстват всички желаещи, и колеги, и инспектори (експерти), и граждани, и родители, и ученици също, защо не, напротив, учениците трябва да са основни участници (глупавите бюрократични пречки пред участието на учениците в дебата, разбира се, могат да се преодолеят - при добро желание от ръководните фактори!). Мястото за провеждането на дебата оставям да определите Вие, просто е необходима една уютна зала, в която да поседнем и да поговорим като цивилизовани люде. Неспособността за участие в публични дебати е признак за простотия и диващина, нима искате да ме убедите, че Вие, ръководителите на пловдивското образование, сте, простете, ... диваци, простаци и варвари?! Не, разбира се, това не е и не може да е така; но все пак кой какъв е си личи единствено по поведението, по делата, нали така?! Дела, а не думи са нужни нам сега, нали така?!

Е, давам ви шанс на дело да покажете какво сте наистина, ако искате, възползвайте се, ако не, продължавайте да се инатите - и да треперите малодушно, подобно на страхливи мижитурки.

В годината, в която Пловдив е европейска столица на културата, е съвсем закономерно Пловдив да стане нещо като знаменосец на промяната към добро, да стане лидер на дълбокия културен поврат в българското образование и училище. Така мисля аз, дето имам толкова ласкавата и колегиална характеристика "пълен некадърник", "изобщо не става за учител", "пълна липса на качества да бъде учител"; е, скромно казано, имам все пак некакво качественийце, може би, знае ли се; нищо де, да не придиряме на твърде страстните дами, дето са се зафанале с тъй непосилната им роля да са ръководителки на образователно-възпитателни и личностно-подпомагащи учреждения и институции в тия наши така интересни и очертаващи се да са все по-бурни и буреносни времена.

Това исках да Ви кажа. С интерес ще очаквам реакцията Ви. Която, да се надаваме, ще бъде съвсем експедитивна, така да се рече: много чакахме, много мълчахме, много време си играхме тъпете игрички, да, ама ето, дойде решаващият момент да се захванем за нещо истинско, добро и полезно!

27 февруари 2019 г.

Пловдив

С УВАЖЕНИЕ: (подпис)

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни. Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.

Добави в Svejo