Защо властта по право трябва да принадлежи на най-добрите, а не на тия, които са много?

Из: Новата болшевишка революция (НъБъРъ) и Средновековието, Иво Беров

Всичко добро на този свят е измислено и сътворено от малцинствата. Колкото по-малко е едно малцинство, толкова повече блага и добрини твори.

Най-умното нещо на този свят е открито от един човек. И от онези, от които се е учил. А те не са повече от четири-пет. (Същият е бил евреин на всичкото отгоре!)

И обратното – злините на тоя свят ги творят мнозинствата. Или болшинствата, ако употребим утвърдилата се вече руска дума.

Колкото е по-голямо е едно мнозинство толкова по-големи злини твори. Само дето после прехвърля отговорността на своите злодейства върху един единствен човек. Или върху няколко само души. (Прочети ЦЯЛАТА СТАТИЯ)

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров Преследване на времето: Изкуството на свободата, . изд. A & G, 2003 г., разм. 21,5 / 14,5 см, мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр, 8.00 лв... Книгата говори за "нещо", което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда "добре познато", съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се "съобразяваме", но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време? почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга "поглежда" в скритото "зад" мълчанието ни - за времето, живота, свободата.

Добави в Svejo