Написах писмо до... Иван Костов - и с цялото си наластво го помолих да ми подари книгата си!

Тази сутрин ми хрумна да напиша едно писмо до г-н... Иван Костов, ето какво му написах, ето какво се получи моето писмо до него:

Уважаеми г-н Костов,

Аз съм Ангел Грънчаров от Пловдив, дългогодишен учител съм по философия и гражданско образование (пък макар сега и съм уволнен и безработен, да, остракиран съм от системата на държавното образование, дори ме лишиха от преподавателски права - след като съм работил в него цели 32 години; да, бях опраскан от самозабравили се гербовашки властници по причина на това, че съм различен учител, че съм работил години наред за действителната и същностна промяна в образованието, иначе казано, бях уволнен репресивно, по чисто политически причини). Господин Костов, освен с учителстване аз съм се занимавал много и с писане, написал съм доста книги, две от които (със заглавия БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА и СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ) са посветени на прехода: като философ описах всичко онова, което се случи не просто пред очите ни, но в което и ние, гражданите и демократите, бяхме непосредствени участници. Няма как, много съм писал за Вашето участие във всичките тия процеси. Стана така, че когато комай всички Ви плюеха, аз, със скромните си сили, се опитах да Ви защитя - и то не за друго, а защото за мен, като философ, единствено истината има значение. Да, аз, господин Костов, в книгите си се опитах да защитя истината, а не Вас, но какво да правя, че се оказа, че Вие също, убеден съм, застанахте твърдо до истината (и също платихте за този лукс тежка цена!)?!

Когато издадох втората си книга за прехода, която е със заглавие СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ, аз си позволих да Ви я изпратя на адреса Ви в Драгалевци (не мога да зная дали изобщо сте я получил). Надявах се, ако сте я получил и разлистил, да ми отговорите с няколко думи, ала, уви, не получих никакъв отговор. По тази причина си мисля, че най-възможно книгата ми изобщо не Ви е намерила, не знам (но пощата не ми я върна все пак обратно!). Не вярвам да сте получил книгата, пък да сте решил нищо да не ми кажете, нищо да не ми напишете. Както и да е. Сега, като излезе Вашата книга за същото, за което и аз съм писал тогава (и позициите ни са толкова близки, няма как да е иначе, щото наш общ ориентир, оказва се, е единствено истината!), ми хрумна следното: защо пък да не Ви помоля да ми изпратите екземпляр от книгата си с Ваш автограф - след като аз преди време Ви изпратих своята книга?!

Да, може да Ви прозвучи най-малкото необичайно това, че ето по такъв начин нахалствам и прося, така да се рече, книгата Ви. Аз много съм писал за Вас навремето, по вестниците, в интернет, по форумите, когато всички, повтарям, Ви плюеха най-безобразно и грозно, аз бях от малцината, които Ви защитиха; да, излезе ми прякора "костовист", и мен по тази причина доста са ме плюли, какво да правим, така е у Нашенско. Та мисълта ми е, че най-вероятно съм заслужил такава голяма чест, а именно да получа книгата Ви с Ваш автограф. Не знам, в момента ми се струва, че това ще е справедливо. Макар че аз, повтарям, съм правил всичко във Ваша защита само защото като философ за мен единствено истината има значение, не съм го правил за да Ви се "подмажа". Но съм го правил, признавам, и по чисто морални подбуди: защото е грозно когато всички ритат падналия, да стоиш безучастно и да мълчиш, да гледаш сеир. Не, аз така не мога, ето, затова ми се наложи да стана "костовист".

Аз лично смятам, че демокрация и морал са неделими, ако искаме да имаме демокрация, следва да пазим морала така, както пазим зеницата на окото си. На това съм учил цял живот учениците си. И съм ги учил не само на думи, а и на дело, на практика, с личния си пример. Аз съм шантав учител и философ, който на дело прави това, което смята за правилно и за добро. И по тази причина бях и опраскан, бях изритан от образователната система по изключително грозен начин. Абсолютно същото, което се случи на Вас, г-н Костов, се случи и на мен: аз бях оплют отвсякъде, почти никой не застана до мен; тъй че, простете, много добре Ви разбирам как се чувствате, преживял съм го, изпил съм същата тази горчива чаша. В друг мащаб беше всичко това при мен, разбира се. Е, поне съм щастлив (да се изразя така), че за разлика от моя учител Сократ все още не са ме убили, но и това не е изключено да стане.

Аз, г-н Костов, учителят, философът, писателят, за да оцелея някак след изгонването ми от мафията от образователната система (да, има и образователна мафия, има директорско-инспекторска мафия, която властва, коли и беси, у нас във всички сфери на живота има мафии, мафията владее и държавата ни, страшно е!), макар и болен, с тежко сърдечно заболяване, съм принуден да работя сега като нощен пазач - работя за унизителната минимална за страната заплата. Освен това, след като се опитах по съдебен ред да си върна правата и работата, съдът ме осъди да плащам огромни за моите възможности съдебни разноски, да платя разноските на другата страна, на тия, които ме опраскаха! Да, такова е "прасовъдието" (пардон, правосъдието!) в Мутроландия! Та по тази причина, уважаеми г-н Костов, аз не мога да си купя Вашата книга, повярвайте ми, ако можех, щях да си я купя и нямаше да ми се наложи да Ви пиша сега това писмо. Простете, че бях принуден да го сторя - такива са житейските обстоятелства, в които попаднах след опраскването ми.

Желая Ви да сте жив и здрав! Приемете моето искрено възхищение, което изпитвам към Вас - заради това, което направихте за България - и което дори и сега продължавате да правите!

13 април 2019 г.

Пловдив 

С НАЙ-ИСКРЕНО УВАЖЕНИЕ: Ангел Грънчаров

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.

Добави в Svejo