Ето какво аз написах като коментар там:
Господин професоре, напълно Ви разбирам защото сам съм го преживял: мен от пет години мутро-милиционеро-гербовашката власт ме подлага на безпрецедентни репресии, тормоз, унижения, терор, опраскаха ме по всички линии, изгониха ме от работа (аз съм един скромен учител по философия и гражданско образование, който обаче си върши съвестно работата, също така имам неблагоразумието да казвам открито какво мисля, блогър съм, пишещ човек съм!), уволниха от работа (по време на подет от мен граждански протест) и съпругата ми, също учителка, стигна се дотам, че в крайна сметка дори и родното "правосъдие" ме опраска след като се опитах да си защитя правата, водейки години наред тежки съдебни дела, заради които съвсем се разорих, за да оцелея някак се принудих да започна работа като нощен пазач на заплата, по-ниска и от минималната, накрая мутрите не опраскаха финансово чрез частен съдебен изпълнител и сега съм и длъжник на много хора, мои приятели, за хиляди левове!
Та Ви казвам от изстрадания си опит, че напразно си мислите, че разните там неправителствени организации за защита на правата на човека ще се трогнат, дано да греша, дано при Вас постъпят иначе, но по моя случай те изобщо не се трогнаха, което вдъхнови още повече мъчителите ми, а обществеността продължава, както е обичайно у нас, да гледа сеир, мавосо никой не ще ако не да си мръдне малкото пръстче, то поне да каже нещичко в защита на жертвата, не, като не броим неколцина мои приятели, никой не се трогна и не реагира никак.
Това е положението! Дай Боже при Вас да бъде иначе, при мен беше така. Тъй че моето възприятие истинският екзекутор на личностите у нас, които не мълчим страхливо, е не властта, а... народът! Тъй мисля аз, щото ако народът си беше на мястото, властта нямаше да посмее да направи това, което прави сега Вам, а от години прави на такива (малки и незабележими) личности като мен...
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров Преследване на времето: Изкуството на свободата, . изд. A & G, 2003 г., разм. 21,5 / 14,5 см, мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр, 8.00 лв... Книгата говори за "нещо", което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда "добре познато", съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се "съобразяваме", но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време? почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга "поглежда" в скритото "зад" мълчанието ни - за времето, живота, свободата.
1 коментар:
Голяма "личност" се извъди брей! - Не се пришивай до творчески личности като Минеков, не ги цапай!!!
Жалка мижитурка! Ментално увредено,страдащо от грандомания същество!
Публикуване на коментар