Учителите Жак Асса и Иванка Топалова, сега пенсионери, ми изпратиха преведена от тях статия за списание ИДЕИ. И същевременно съдействаха да публикувам в блога си статия на г-жа Иванка Динкова-Караянева, магистър по българска филология, нейната статия също е достойна да бъде отпечатана в списанието. И по тази начин ми дадоха импулс да се опитам да издам поне 1-2 книжки на списанието и през тази (2019 г), толкова тежка за мен година: заради репресиите върху мен от страна на самозабравили се властващи бюрократи и заради остракирането ми от образователната система аз бях в поставен в такова тежко положение че се видях принуден да спра издаването и на списание ИДЕИ (което излиза 11 години), и на списание HUMANUS, списанието за съвременно образование, за насърчаването на духовното и личностното израстване и укрепване на младите (то пък излиза пет години).
Но ето че сега поради тази активност на моите приятели (към тях мога да присъединя и името на младия блогър Ники Димов) у мен се породи крехката надежда, че отново мога да възобновя издаването на хартиените варианти на тези две списания. Защото е срамота ексцесиите на въпросните самозабравили се властници над мен да съсипят и списанията, които аз създадох и издавах толкова много години предимно с лични средства, със скромната си учителска заплата и дори с... обезщетенията за безработица (когато двукратно ме опраскаха, уволниха и изритаха от моето училище!). (Прочети ЦЯЛАТА СТАТИЯ)
ДОБАВКА: Ровейки се снощи в блога на списание ИДЕИ попаднах на коментара на украинския ми приятел, професора по философия Константин Райда (с него пък създадохме международното многоезично научно-теоретично издание на философското списание ИДЕИ, то, слава Богу, все още съществува, макар и в също нелеки условия, то се издава в Киев, щот у нас го пропъдихме!), той го е написал под моя статия под заглавие Каква е ролята на философите?, ето и тук неговия коментар, който силно ме обнадежди (в смисъл че това, което правя и пиша не е съвсем лишено от смисъл, щото признанието един вид дава криле на имащия известен творчески потенциал човек!), та ето този коментар и тук:
- Константин Райда14 април 2019 г., 23:16 ч.это нужно повсеместно печатать и показывать всем нынешним философам и тем, кто таковыми себя считают...
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.
