Както и очаквах, по обявената дискусия за най-важните за човека въпроси (виж Обявявам дискусия по най-важните, по съдбовно важните човешки въпроси: Какво е да си истински мъж - и коя жена е истинска жена?) почти съвсем няма изказвания: за най-важното съвсем ни мързи да мислим, обичаме обаче да мислим само за неважни неща, за дреболии, за глупости. Но въпреки тази констатация има вече едно сериозно изказване, това на г-жа Мария Василева. По повод на казаното от нея реших да взема думата и аз, но само колкото да припомня нещичко, казано от моя учител, Сократ; ето двете изказвания отделно, едно след друго, надявам се, те ще спомогнат дискусията да се отпочне, дано е така, ама - надали ще е така (мързелът да мислим в нашите географски ширини е направо потресаващ!):
Мария Василева каза: Истинският мъж води семейството си. Не е нужно жената да носи този товар. Той е умен и грижлив, с високо чувство за отговорност. Разбира се, неговата непосредствена първа задача е начина, по който ще се осигури спокоен и пълноценен живот за всички в семейството. Той задължително трябва да познава потребностите на всички и да отделя достатъчно време на всеки един в семейството. Неговото решение по всеки въорос трябва да е такова, че никой да не може да го оспори, тоест, да бъде за доброто на съпругата или детето. Мисля, че една истинска жена ще постави преди парите, които той осигурява, доста други неща. Например доверие между двамата, разбиране, съчувствие, нежност, опора, чувство за хумор, споделяне, физическа и психическа сила, почтеност, искреност, всеотдайност.
Не разбирам добре защо най-важното е да може да мисли. Всеки мъж или човек мисли по някакъв начин, въпросът е дали мъжът умее да взема правилни решения като плод на своето мислене.
Лично аз бих негодувала най-много ако човекът до мен не е интелигентен, не е почтен и добре възпитан. Отвращава ме най-много грубостта.
Жената има толкова важна и решаваща роля в съвместния живот, колкото и мъжа, само че в съвсем други посоки. Може би нейните обязаности не са най- важните, но за сметка на това те са много повече. За да бъде успешна, тя трябва да е надарена в много повече неща. Ако нейната личност не предполага с всичките си качества към любов, то нямаше да има истински мъже. Оставям на някой мъж да обясни какво цени у жената.
Ангел Грънчаров каза: Подхвърлих нещичко от теорията на Сократ с оглед да провокирам дискусия. Ще добавя още нещичко от него пак с тази цел.
Двата пола съществуват неслучайно, те са си необходими, допълват се един друг, всеки от тях си има своите отговорности в живота; всеки пол е незаменим и затова другият не бива да му се меси в работите: мъж да се опътва да върши женски работи е глупаво, същото се отнася и до това жена да се насилва да върши мъжки работи. А кои работи са мъжки и кои - женски?
Да почнем с женските. Женски работи са домашните работи, а именно раждането на деца, отглеждането им, грижата за дома, именно чистене, готвене, пране и прочие. Тези работи жената ги върши най-добре щото са отредени на нея. Мъж да се захваща с тях е просто намеса в работите на жените и измяна на мъжката роля. Затова такива мъже, дето обичат да вършат женски работи, е съмнително доколко са мъже. Разумното е мъжът да е отдаден на мъжките работи, жените - на женските, сиреч, на домашните работи. (Така мисли, изрично подчертавам това, Сократ!)
Сега за мъжките работи. На мъжа е отредено да се занимава с общите човешки работи (недомашните), сиреч с философия и с политика (градските, обществените работи), затова и са създадени всъщност мъжете. Основното тук е да се мисли, именно с цел вземането на разумни решения. Мъжете би следвало като Сократ да са отдадени на най-важната си задача и мисия, именно да търсят истината. (Тя е духовна по естеството си.) Мъжът по тази причина, подобно на жената, ражда, но неговите деца са именно идеите, истините, мислите, едно безсмъртно, за разлика от женското, поколение. (Омир има две безсмъртни деца, това са "Илиадата" и "Одисеята".) Истински мъж е този, който е родил свои деца, сътворил е нещо истинско и вечно, някоя идея, някяаква мисъл и прочие. (Истинският мъж е творец, безплодният в духовно отношение мъж, т.е. кастратът, не е мъж; по тази причина в духовно отношение повечето мъже са евнуси, са като евнусите.) Разбира се, пълно е със съвсем безплодни по дух мъже, които нищо няма да родят - щото са изневерили на чисто мъжката задача, отговорност, роля и мисия. А преди да роди, мъжът следва да забременее, това става по време на диалозите, на разговорите, на споровете (тогава именно в душата на мъжа попада "семенце", от което един ден ще се роди идея, а мъжът преди това е като бременен с нея).
Когато мъж се захване да върши немъжки работи, той е нещастен и страда. Същото е и когато жена почне да се напъва да върши мъжки работи. За да не мисли, жената трябва е отдадена на своите женски работи, трябва непрекъснато да работи - и тогава тя ще е щастлива (защото няма да има време да мисли, а щом се захване зс мислене, жената става нещастна!). Просто жената не трябва да има даже минута време за мислене. Докато мъжът, наопаки, трябва само и предимно да право това.
Съответно на това чисто мъжка душевна сила е умът. Жената пък е отдадена на чувстването, чувството е чисто женска душевна сила. Истината мъжът постига чрез мислене, а жената прави това по чисто женски начин, сиреч чрез чувството, интуицията. Тя е много добра и силна в упражняването на тази чисто женска душевна сила. Чрез чувството жените постигат ония истини, които са им нужни в живота. По тази причина тъпа работа е мъж да се опитва да излъже, да заблуди някоя жена. (Жените разбират истината пряко със сърцето!) Оттук са и тези вечни мъжко-женски неразбирателства и конфликти. На жена чисто рационално да се обясни нещо и тя да съумее да вникне в него е невъзможно. (Тук като пример бих си позволи да дам моите изцяло безплодни полемики с две жени на ръководна позиция в пловдивската образователна система, постоянните читатели на блога знаят кои са тези властващи дами; между другото, Сократовите тези показват прекрасно защо на жена по принцип не бива да се дава власт!) Женските "мисли" са крайно емоционални, в тях диктува, командва парада емоцията. Жените мислят страстно и дори капризно, което по същество не е мислене. Слабо ги вълнува и истината, постигана чрез ума. Те нея явно и не могат да я разберат. На тази именно основа мъж и жена не могат да се разберат никога. Е, може привидно да демонстрират разбирателство и дори могат донякъде да се разбират - стига жената да е ппо-умна, сиреч, по-малко женствена. Или стига мъжът да е по-малко мъж, сиреч, да мисли емоционално, страстно.
Така, изрично подчертавам отново, мисли Сократ. Как аз мисля е отделна работа. Аз обаче съм ученик на Сократ и уважавам неговата теория. Смятам я за мъдра и правилна. Не мога нищичко да противопоставя на доводите му. Не е интересно как двата пола възприемат неговите изказвания, които са обидни и за повечето мъже, и за повечето жени. Но истината си е истина и трябва да се почита. Независимо от това как тя ни звучи, какви умоции поражда у нас. Истински мъдрите жени обаче, забелязал съм това, приемат със смирение "тъй обидните" за жените тези на Сократ. Защото, всъщност, ако ги погледнем в дълбочина, те съвсем не са обидни.
Защо е така ли? Ето защо.
Постигането на истина чрез сърцето, интиутивно, благодарение на тази велика душевна сила, каквато е чувството, е наистина безценна човешка способност, това е другият принципен или чист начин за постигането на истини, които другояче няма как да постигнем, които са непостижими рационално, чрез ума. Умът и чувството са алтернативни и по тази причина взаимно допълващи се душевни сили. Затова именно и съществуват двата пола. За да се допълват до цялост. Човекът не е нито мъжът сам по себе си, нито жената, а само и мъжът и жената едновремено, като цяло, като цялост, в единство. Мъжът е само пол-овинка човек, жената - също. Думата пол, както се вижда с просто око, иде от пол-овина. Езикът схваща всичко, носи в себе си истината. Ние като философстваме само разкриваме скрития в думите смисъл. Заложеният в тях смисъл.
Та изобщо не е подценяване на жените като кажем, че не умеят да мислят. Те просто мислят по съвършено друг, чисто женски начин. И така могат да постигат великата, безценната, непостижимата иначе истина. Жените по тази причина са някак си по-адекватни на живота. Те затова и са надарени с тази най-велика задача и мисия: да продължават живота, раждайки деца. Животът е от тяхното ведомство, така да се рече, затова и няма как мъжът да е щастлив без жена.
Питали младите (учениците му) Сократ какво да правят, да се женят ли или да не се женят, той им отвръщал: "Правете каквото искате, и в двата случая все ще съжалявате!" - и е напълно прав. Тук достигаме до темата за свободата, но тя е отделна и затова спирам и аз. (Иначе много съм писал и по нея, тя е основаната тема, наред с живота и човека, по която най-много съм мислил и писал.)
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...
Няма коментари:
Публикуване на коментар