Влюбените в "риформата" властващи образователни бюрократи посегнаха дори и на светая светих на системата: канапа!

Из: МОН слага край на шиенето с канап на хартиените дневници в училище

МОН слага край на шиенето с канап на хартиените книги и дневници в системата на образованието.

Досегашното изискване за прошнуроването* им да отпадне от Наредба 8 от 2016 г. за информацията и документацията за системата на предучилищното и училищното образование, предвижда проект за нейно изменение, чието гласуване предстои в Министерския съвет.

В момента всички детски градини, училища, интернати, центрове за специална образователна подкрепа са длъжни да прошнуроват 28 вида книги и дневници. (Прочети ЦЯЛАТА СТАТИЯ)

Явор Ганчев: Оставам стреснат, трогнат и очарован от тази революционна промяна в българското училищно обучение, която го изстрелва директно в 22 век! Сега вече съм убеден, че всички критики, подигравки и ебавки със системата са просто едно безотговорно плюене по промяната, към която ни води едно реформистко правителство и едни любящи свободата с цялото си сърце и душа (където и да са анатомически скрити) образователни бюрократи! Поклон и респект, с такава реформа прочутото (основно у нас) българско ученолюбие ще пребъде във вековете и вселените.

Lyubomira Velcheva: В наредбата обаче (под черта) пише, че в края на годината всичко се принтира на хартия и се пази 50 години 😉

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...

Добави в Svejo