Истинското приятелство е дълготрайно, то трае до гроб. Защото се крепи на духовна основа, т.е. е изцяло безкористно.
Неистинското "приятелство" се крепи на интереси.
Истинското приятелство по причина на силата си, т.е. на чисто духовната си природа е способно да надживее дори и любовта...
Dimityr Filipov: Римляните са казали, приятелството е само между равни.
Ангел Грънчаров: В какъв смисъл обаче равни? След като ние, човеците, по начало сме съвсем неравни - и то във всяко отношение? Равни в имуществено отношение ли? Или в умствено, духовно отношение? (Или във възрастово?) Възможно ли е обаче такъв тип равенство? Може би равенство в смисъл на духовна (ценностна) общност или близост? Все интересни и важни въпроси са тези.
Аз съм имал приятелство с човек, който след време забогатя много (стана милионер). Приятелството ни изчезна по тази причина.
В този смисъл съм склонен да мисля, че са прави римляните единствено в това отношение, а именно, че материално богатият в един момент се самозабравя (заслепява) до такава степен от измамния блясък на златото (да се изразя така), че престава да цени изцяло духовните неща (на думи ги цени, но иначе, фактически, не!), поради което е вече неспособен на истинско приятелство. Околоко богатите се върти и ги съпровожда пасмина, жадна за облаги, която е способна на какви ли не лъжи за да се облажи.
Много е трудно според мен богат матерално човек да съхрани пиетета си (истинския) към духовното и да стане способен на истинско приятелство. Двама богати материално способни ли са на истинско приятелство? (Да, но само ако са успели да запазят този именно тъй необходим истински пиетет към духовните неща, което за тях е изключително трудно: човек не може да служи едновременно на двама господари!)
Аз съм имал приятелство с човек, който след време забогатя много (стана милионер). Приятелството ни изчезна по тази причина.
В този смисъл съм склонен да мисля, че са прави римляните единствено в това отношение, а именно, че материално богатият в един момент се самозабравя (заслепява) до такава степен от измамния блясък на златото (да се изразя така), че престава да цени изцяло духовните неща (на думи ги цени, но иначе, фактически, не!), поради което е вече неспособен на истинско приятелство. Околоко богатите се върти и ги съпровожда пасмина, жадна за облаги, която е способна на какви ли не лъжи за да се облажи.
Много е трудно според мен богат матерално човек да съхрани пиетета си (истинския) към духовното и да стане способен на истинско приятелство. Двама богати материално способни ли са на истинско приятелство? (Да, но само ако са успели да запазят този именно тъй необходим истински пиетет към духовните неща, което за тях е изключително трудно: човек не може да служи едновременно на двама господари!)
Ще се радвам други да се изкажат по повдигнатия от колегата Филипов тъй важен проблем.
Ще подхвърля и това: който е почнал да ламти по материалното богатство (парите, вещите), такъв, след като позволи душата му да бъде овладяна от тази страст, постепенно почва да губи приятелите си на често духовната (безкористна) основа по причина на това, че престава да цени духовното, а без него, както казахме, няма и не може да има истинско приятелство. Мигновено около него почват да кръжат подобни на него, именно безскрупулни интересчии, тяхното приятелство ваче е на основата на тяхната сродяваща ги лакомия към матереалното, т.е. тяхното неистинско приятелство е вече на основата на сродяваща ги душевна извратеност (лакомията, пиететът пред парите, вещите и пр.). (Примерно те почват да се хвалят кой има по-хубава кола, кой има по-бляскави дрехи, кой има по-разкошна вила или резиденция и пр.) Моята теза е: същинска рядкост е материално (парично) богат човек да има истински приятели, иначе казано, материално-парично богатите хора общо взето са все без приятели, сиреч, са нещастни. Богат ли си с пари няма как да си богат с духовни неща, в частност, с приятели.
Още по-трудно е парично и материално богат човек да може да преживее истинска любов (с жена, щото с жените имаме любов, а с мъжете - приятелство). По причина на това, че женската душа (по моето възприятие) е така устроена, че жените изпитват неподправен и сякаш субстанциален (природен) пиетет предимно към материалните неща, същинска рядкост е жена да разполага с такава душа, че да може да цени истински чисто духовното. На това основание, на основата на женската пристрастеност или отдаденост към материалното (вещите, парите, дрежите, мазилата и пр.), жените се оказва, че са неспособни на истинско приятелство (истинско приятелство между жени няма), а и е радкост жена да е способна на истинска любов към мъж; но това вече е друга тема. (Но въпреки това силно ме вълнува мнението на по-честните, сиреч духовно издигнатите жени.)
(В скоби казано: при богатите парично и материално хора вместо приятелство може да има нещо крайно извратено, а именно: взаимното използвачество. Приятел си ми само доколкото мога да черпя облаги от теб, от когото не мога да черпя някакви облаги, той не ми е приятел, той дори не ми е изобщо интересен. В днешно време, когато лакомията по парите, иначе казано, материализмът е повсеместен, сиреч, властва в прекалено много души, истинското приятелство на това основание е крайно рядко, то е същинска радкост - и по тази причина е така драгоценно, подобно е на диамантите! Днес хората смятат за "приятели" ония, от които имат някака полза, а пък такъв род "приятелство" се крепи на душевната извратеност, според която материалните неща, най-вече парите, са най-важното, те за тях имат несъмнен приоритет пред такива "духовни щуротии" или "глупости" като доброта, честност, искреност, любов, вярност и прочие...)
Темата на утрешното предаване по Пловдивската обществена телевизия, именно придаването ИЗКУСТВОТО ДА СЕ ЖИВЕЕ е: Защо истинското приятелство е същинска радкост? Заповядайте, включете се в дискусията тук - пък и в самото предаване на живо!
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост! (Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)
2 коментара:
Първо трябва да си зададем въпросът, какво е приятелство, моят отговор на този въпрос е, че приятелството в една от базовите форми на човеки отношения, която служи на нуждата ни от общност и безопасност, и до някаква степен самоусъвършенстване. Чрез приятелите си ние се надяваме да получим нещо, по тази логика приятелството не е съвсем безкористно, но не във грубият смисъл на думата, а в духовен смисъл, от приятелите си човек се надява да полчава поддръжка, разбиране, уважение или поне приятни емоции и емоционално разтоварване. Разбира се друг основен принцип на приятелството според мен е, че за да получаваш трябва и да даваш. Т.е. за да имаш истински приятели ти самият трябва да си истински приятел. В такъв смисъл приятелството е обмен на духовни ценности в степента, в която приятелите ги притежават и се нуждаят от тях.
И понеже преди това бях споделил римската сентенция по отношение на приятелствто. Нека да се опитам да прокоментирам тези думи на древните римляни.
Наистина неравенството във всяко едно отношение затруднява приятелството. И финансово-икономическото и социалното, интелектуалното, раличие в ценностите, възрастовото, че дори и физическото неравество в степента на красотата и физическата сила. Но едно неравенство според мен прави приятелството почти невъзможно, това е неравенството в притежаването на духовни ценности като опит, мъдрост, любов, уважение. Ако разликата там е голяма то тогава връщайки се към казаното по-горе за същността на прятелството излиза че такива хора, толкова неравни в това отношение няма какво да си разменят, т.е. няма какво да си дадат взаймно, няма с какво да допринесат за своето разивтие или поне за духовното си добруване или щастие. Тогава се получава една празнина, от това произлиза чувство на неудовлетвореност от отношенията с даденият човек и се губи интерес.
Друг е възпросът, че при любовта между хората и половете нещата стоят съвсем по друг начин.
Dimityr Filipov, Ваш бивш ученик, сега в Лондон
И още нещо да кажа: да, г-н Грънчаров, виждам при вас тенденция на идеалиста за отричане на материланото в света, обаче стремежът към материалното и по-специално стремежът към богатство (алчността) е част от същността на капитализма (не сте ли гледали Уол Стрийт на Оливър Стоун?) следователно неотменна част от Западният свят, естесвено има форми на съпротива срещу тази тенденция те са взели различни измерения на Запад, но по мое мнение само вековната духовна традиция на както на Православна Русия, така и на Далечният Изток и на старият класически Запад с римокатолическото му наследство, могат да се противопоставят на тази налагаща се тенденция.
Dimityr Filipov
Публикуване на коментар