Израз на какво е страхът?

Ҵєцѻ Ҋѻшєвѣ: Изпитвате ли някои от тези страхове? Или всичките? А може би ще добавите още нещо към този списък? В днешното общество страхът изглежда епидемичен!

Боим се от началото, страхуваме се от края. Изпитваме страх от промяната, но и от застоя. Боим се от успеха, както и от провала. Страх ни е да живеем, страх ни е да умрем!

Ангел Грънчаров: Аз смятам, че страхът е пряка последица от липсващото, от неразвитото съзнание за свобода. Само свободата, само съзнанието за свобода е в състояние да победи страха. Несвободният страда от какви ли не страхове, първият от които е страхът от самата свобода. (Останалите, по-малките страхове са последица от него!) Преодолееш ли страха от самата свобода, другите страхове престават да те терзаят. Разковничето да се избавим от тиранията на страховете си (иначе казано - на МАЛОДУШИЕТО си!) е да победим тиранията на собствената дезангажираност с живота си, която е присъща на несвободния, на робуващия на своите ограничености човек. Роб на страховете си, в заключение казано, е малодушният, слабият, не вярващият в себе си човек, сиреч, несвободният човек.

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни. Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.

Добави в Svejo