Под публикацията със заглавие Атеист, богомил, християнин ли е Елин Пелин? се започна обсъждане на проблема защо в "научните среди" у Нашенско есеистичният стил е така нежелан и недопустим; изказаха се мнения, в които се недоумивя защо е така, след като по света не е така. Аз дадох там своето разбиране по проблема, който за мен специално не е от вчера, и в личен план съм го преживял навремето, пък и досега. Ето тия всичките коментари, които са добра отправна точка според мен за по-съдържателна дискусия:
Анонимен каза: Есеистичният стил е чудесен - ние не сме богове, а реални хора и винаги, винаги субективни, дори когато правим искрено усилие да бъдем обективни. Да си го признаем и честно, с кураж да заемем позиция в скромен, сиреч есеистичен стил. Научният стил "sucks" с обективната си претенциозност, но вярно - научната инквизиция не прощава.
Проблемът идва от друго. Няма да коментирам дали съм вярващ, но християнството е сложна религия и трябва много да се внимава, да вземем фразата "Обичай враговете си" (diligite inimicos vestros). Всъщност тя е масово неразбрана, а работата е в това, че на латински за "враг" има две думи - "inimicus" или личен враг и "hostis" - обществен враг. Христос говори за личните врагове, а срещу обществените старият завет е пълен с войни, насилие и убийства.
Второ, есеистичният стил не е шуро-баджаншки, нито пък пиша-каквото-ми-щукне. Той също изисква да структурирате и изразите ясно мислите си.
ако имате нужда от помощ или просто критично и позитивно мнение, пишете на bighty@gmail.com
По-здрави.
Анонимен каза: Че есеистичният стил е проблем много ме учуди. Вадя напосоки 5 книги от библиотеката си, още втората е отбелязана като... есе - "Между миналото и бъдещето: осем упражнения по политическо мислене" от Хана Аренд - един от най-забележителните философи на 20 век и да, тя е жена, ученик на Ясперс и Хайдегер. Това произведение е световна референция, цитирано безброй пъти и също толкова важно, колкото и работите й върху тоталитаризма. Някакво си есе от 350 страници!
Аз имам френски превод, оригиналът е на английски, не ми е известно дали я има на български. (Прочети ЦЯЛАТА СТАТИЯ)
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров ЕРОТИКА И СВОБОДА (с подзаглавие Практическа психология на пола, секса и любовта), 8.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-332-0, 168 стр. Една книга, създадена с цел да облекчи разбирането от младите хора на най-значими за живота проблеми, по които сме длъжни да имаме цялата достижима яснота. Всеки трябва да достигне до своята лична истина, без която трудно се живее, без която животът ни се превръща в абсурд. Книгата ЕРОТИКА И СВОБОДА е написана за тия, които живеят с духа на новото, на завърналия се при себе си човешки живот и на свободата.
2 коментара:
Мдаа - ясно е, че "Диалозите" на Платон никога няма да минат за академично постижение, а Сократ просто ще бъде скъсан и на устен от нашите професори.
Добре си ме препечатал и с право -- имаме тема.
Съгласен съм, че есе се пише трудно, но то е само 10% дарба и 90% техника -- в американските университети се пишат много есета, това е основно домашно занятие за студентите там. И с право. Много есета се пишат и във Франция -- още от училище и после в най-добрите университети и ... търговски и инженерни висши училища. Есето е незаменим опит за професионалния живот: когато напишеш служебна записка ли се нарича в БГ, спазваш ли правилата, излиза служебен трилър. Хората четат с интерес -- сигурен начин да напреднеш в кариерата и да промениш хода на нещата. Щото дума дупка не прави. Есе се пише най-напред за читателя -- това е трудното, но има правила и техника - иска практика.
Спомням си, че в края на 20 век, след ТЕТ-а, учих математика в ПУ преди да се прехвърля инженер. И там един доцент ни накара да напишем есе - на собствена глава. В него доказах, че един крокодил е по-дълъг отколкото зелен. Аргументът ми беше горе-долу следният: избелваме един крокодил, той става чисто бял и все още е дълъг. Вземаме друг, нов и зелен, и започваме да го диференцираме -- режем на филийки сиреч. След определен брой брой повторения той вече не е дълъг, но при това не е и зелен. Следователно дължината доминира цвета в един крокодил и той е по-дълъг, отколкото зелен. При това дори бял, очите на крокодила остават зелени и следователно прилагаме теоремата за резидиумите от комплексния анализ и т.н. и т.н. ...
Пълна щуротия, но падна голям майтап и темата породи бурни дискусии.
Есето страшно липсва в българкото образование, освен, ако нещо не се е променило в положителна посока през последните години, може, ама надали. Ако искаш конкретна и позитивна кауза -- бори се да се пишат есета в училище. Пиши ти и учи другите да пишат.
Аз специално общо взето нищо друго не пиша освен... есета. Книгите ми са есеистични. Дисертацията ми съдържа доста есета. Даже докладите и жалбите до институциите (една грамадна поредица) пиша под формата на есета, което кара институциите да полудяват: те мразят свободата както дяволът мрази тамяна, а аз им сервирам кажи-речи всекидневно най-свободно написани текстове, които са убийсдтвени за бюрократизма им. Правя нужното да влияя по посока на очовечаване както на институциите (на лицата, които ги олицетворяват, временно, разбира се), така и на гражданите (читателите). Ефектът при институциите е направо убийствен: те се бетонират и втвърдяват и дори изгубиха напоследък и всяка следа от човечност. С което показаха, че сякаш живеят на някаква друга планета. Мъча се да ги принудя да разговаряме човешки. Търся начин да ги въвлека в дебати.
Писането на есета наистина спомага (щях да кажа: способства) за освобождаването на мисълта, а също и на начина на изразяване (въплъщаване) на мислите чрез думи. Така се култивира най-ценната, базисната свобода, таза в пределите на съзнанията. Която е основа на всяка друга. Затова в училищата учениците трябва да бъдат обучавани в писане на есета. Нещо, което обаче и учителките па литература не го умеят. Те умеят главно да (пре)разказват или дори папагалски да повтарят написаното в учебниците. Учениците по тази причина стават подобни на учителките си, стават предимно немислещи папагалчета. По тази причина са "функционално неграмотни", не разбират елементарен смисъл.
Тежко е. Страшно е. Налага се пълна промяна. А няма личностите, които могат да я направят. Откъде да ги вземем? От Америка ли да ги внесем? Май трябва да се постъпи като в Източна Германия: менте-"учените" от ерата на комунизма до един бяха уволнени, а учени от Западна Германия преучредиха университетите. (От университета почва всичко!) Но ние откъде да вземем тия учени? зцавършилите на Запад са някаква надежда. Но те май няма да се върнат никога...
Публикуване на коментар