Защо, драги образователни властници, така много се плашите от гласността, която е най-твърдата опора на демокрацията?

Колегата-блогър Ники Димов, както вече знаете, публикува тия дни последния отговор, подписан от началничката на РУО-Пловдив Иванка Киркова: РУО-Пловдив, което с предишното си писмо си вкара таралеж в гащите, сега седна на него!. До него и до мен заваляха предложения за отговор от небезразличните граждани, които искат да помогнат за написването на достоен отговор на това твърде многозначително писмо; аз също имам какво да кажа, даже се питам дали да не напиша своя собствен отговор, различен от този на гражданите (небезразличните).

Даже според мен е по-добре всеки от небезразличните граждани да напише и изпрати своя личен отговор до шефката на РУО-Пловдив, на която тогава ще й се усложни положението - понеже тогава ще й се наложи да отговаря на много повече писма. В някакъв смисъл колективните писма на групата на небезразличните граждани й помагат, щото събират и обединяват на едно място мислите и реакциите на много хора - и така РУО-Пловдив разполага с една по-синтезирана гражданска оценка на това, което прави. Ние по този начин им помагаме, ала те, изхождайки от някакво измамно властническо-бюрократично усещане за всемогъщество (и всепозволеност), не само че гледат пренебрежително на помощта ни, но и си позволяват най-арогантно да я отхвърлят!

От което ние, гражданите, си правим логичния извод, че представите им за нещата от живота са съвсем объркани; те примерно изобщо не си дават сметка, че в условията на действаща, на ефективна, на истинска демокрация гражданите са господарите, а чиновниците и особено пък властниците са нещо като слуги, които имат правомощия, разполагащи се единствено в рамката на неуморната работа в защита на интересите на гражданите.

Както и да е, има много неща, за които трябва да се пише, което трябва да бъдат поставени за обсъждане на нашата импровизирана, засега все още само епистоларна (и документална) "Кръгла маса" по проблемите на реалната демократизация-декомунизация на отношенията в Пловдивското образование. Радващо е, че тази предложена от мен гражданско-управленска институция вече фактически работи, противно на намеренията на властващите, чието главно въжделение е да я осуетят, да я блокират, да направят работата й невъзможна - чрез разни там коя от коя по-тъпи бюрократични хватки.

С Ники Димов вчера събрахме на едно място всички писмени предложения на граждани и в крайна сметка се оформи вариант на отговор, който Ники, като упълномощен от групата на небезразличните граждани, ще публикува съвсем скоро в блога си (но преди това що-годе завършения вариант ще бъде подложен на обсъждане в средите на гражданите); по тази причина аз тук мога да си позволя да публикувам една (немалка) част от техния предполагаем, все още подготвян и прередактиран, отговор (правя това защото, както знаете, съм нещо като прилежен хроникьор и дори архивар на всичко случващо на тъй динамичното бойно поле на голямата битка за коренна, същностна и истинска, т.е. реална промяна и демократизация на българското образование!):

...

Получихме кратък, но съдържателен, богат на внушения и по тази причина многозначителен отговор от г-жа Киркова, на който сме длъжни да отговорим в приемлив, колкото се може по-малък срок. Защото времето не чака, ето, устремно наближава новата учебна година, а истински важните проблеми си стоят нерешени. Апропо, длъжни сме да отбележим неподправеното си задоволство, че нашата епистоларна полемика с все пак донякъде диалогичната г-жа Началничка на РУО-Пловдив фактически даде неформален старт на предложената от г-н Ангел Грънчаров "Кръгла маса" по проблемите на реалната демократизация-декомунизация на отношенията в Пловдивското образование! Радващ е този факт, тъй дълго отлаганият и осуетяван от властващите демократичен дебат фактически започна, вярно, той тече в неадекватната за момента форма на размяна на писма, но ние сме убедени, че в един момент ръководството на РУО-Пловдив (пък и на МОН) ще прозре несъмнената и тъй лесна за постигане истина, че вместо безкрайно да си пишем писма (написани при това на съвсем различни езици!), бихме могли всичко онова, което мислим и ни вълнува, просто да си го кажем очи в очи, лице в лице, да, толкова е просто да се осъзнае колко лесен и ефективен е този истински ЧОВЕШКИ НАЧИН на общуване и на размяна на мисли, че вече буди крайно недоумение позицията на РУО-Пловдив, която може да се резюмира ето как: не желаем да разговаряме с гражданите лице в лице или очи в очи защото ние сме на власт, а те, молим ви се, кои са и какви са и кой ги е упълномощил да разговарят с нас, да ни развалят тъй уютния властническо-царски комфорт?! 

Да, така излиза от това последно и върховно по сюблимността (и сюрреализма!) си писмо: г-жа Киркова с него без замисляне демонстрира, че я вълнува единствено нашата, молим ви се, "представителност" и "легитимност", тя иска най-напред да види документи, с които да "удостоверим" кой ни е упълномощил, каква също така е бройката на групата на небезразличните граждани, къде е, молим ви се, пълномощното на г-н Николай Димов да води кореспонденцията и прочие НАПЪЛНО НЕЗНАЧИТЕЛНИ ПОДРОБНОСТИ явно вълнуват тъй пристрастената към формалностите (и към съвсем външната спрямо същината на работата и на проблемите процедура!) управляваща пловдивското образование госпожа. Искаме по този пункт да помогнем на многоуважаемата г-жа Киркова да се ориентира по-добре в същината на това, което си е позволила да прави, искаме да й помогнем да се отърси от някои свои тъй зловредни представи за отношенията между власт и граждани, които й пречат да се включи в предлагания от нас СМИСЛЕН ДИАЛОГ (за по-лесно усвояване на истински значимите моменти ще подразделим изложението си на точки - и, ако се наложи, на подточки):

1.) В самото начало на писмото си г-жа Киркова си позволява да каже, че нашето предишно писмо съдържало "отправени въпроси И НАПАДКИ" (подчертано от нас, небезразличните граждани!), ние обаче се питаме доколко такава една съвсем фриволна и крайно странна квалификация на нашата загриженост е правомерна? За какви "нападки", молим Ви се, уважаема госпожо Киркова, говорите?! Ние Ви казваме пределно откровено как ние виждаме Вашите реакции, как ги тълкуваме, как ги възприемаме, как те изглеждат в нашите очи, как нашият ум ги оценява, по този начин Ви ПОМАГАМЕ да постигнете точния смисъл на случващото се, нима това за Вас са "нападки"?! Каква е тази Ваша войнственост, уважаема госпожо Киркова, Вие нас, гражданите, като "врагове", които Ви нападат, ли ни възприемате?! Нима можете да допуснете да се оставите под властта на толкова ретроградната емоция на ненавист спрямо нас като единственото Ви основание за тази твърде неуместна в случая ненавист е това, че ние просто МИСЛИМ РАЗЛИЧНО в сравнение с Вас самата? Та това че мислим различно, г-жо Киркова, е толкова ЕСТЕСТВЕНО и неизбежно, та нали точно защото мислим различно, ни се налага и да разговаряме (ако мислехме еднакво тогава какъв смисъл щеше да има изобщо да разговаряме?!)?! 

Ето, примерно, Вие лично мислите напълно еднакво със световноизвестната вече директорка на славната някога ПГЕЕ "ТЕТ Ленин", Вашата подведомствена властваща администраторка, вие двете, предполагаме, на това основание, се разбирате с нея даже и без думи, възможно е само с поглед да се разбирате, тази ваша удивителна синхронизация на мислите обаче, простете, съдържа нещо НЕЧОВЕШКО, та нали ний, човеците, доколкото именно сме човеци и ЛИЧНОСТИ, по дефиниция мислим различно (предполагаме, само роботите и компютрите мислят напълно еднакво, идентично, без-различно, да, забележете, дори и думата "безразлично" съдържа корена "различно"!)?! Но оня, който мисли различно, не ни е враг, а е наш безценен сътрудник и партньор в търсенето на истината, да, в преследването на тъй потребната ни истина той е наш безценен сътрудник, как тогава да квалифицираме неговите мисли като "нападки"?! 

Простете, уважаема г-жо Киркова, но имаме чувството, че Вашето съзнание обитава не съвременността, в която тия неща, които сега Ви казваме, са всеобщо приети и са съвсем естествени, а обитава уж отдавна отминалата сталинско-комунистическа епоха на тоталната ненавист към разномислието, но най-вече към мисленето изобщо, която толкова много години трови нашия обществен живот. Смятаме, многоуважаема г-жо Киркова, че е крайно време да се откажете, да се освободите от тази своя представа, напълно неадекватна спрямо духа на времето, в което живеем. И тогава, на това основание, вече в наше лице няма да виждате някакви "народни врагове", които искат да Ви съсипят сладостта и благинките на властването - и на това основание би следвало да бъдат накарани да замлъкнат с всякакви средства, знаете, в онази печална епоха са затваряли завинаги устите на опонентите като просто са ги убивали. (Между другото оказа се, че Ваша единомисленичка, имаме предвид директорката на ПГЕЕ "ТЕТ Ленин", не се посвени пред целия свят да демонстрира тъй сърдечната си привързаност към кардиналния, към главния принцип на сталинско-комунистическата епоха на ненавист спрямо разномислещите, тя именно демонстрира верността си на Сталиновия девиз "Есть человека - есть проблема, нет человека - нет проблемы!" не само идейно и ценностно-идеологически, но и съвсем практически - като я приложи в образцовото опраскване-уволнение-унижение на учителя-философ Грънчаров).

2.) Декларирате, че по закон РУО било административен орган, който "стриктно изпълнява задълженията си", за нас е твърде интересно да разберем дали в законните правомощия на този орган влиза това да се отнасяте с такова нескривано и грозно пренебрежение към нас, гражданите, след като веднага след това изтъквате, че сте били "разполагали с правото да получавате обратна връзка от гражданите, обърнали се за съдействие към институцията", тук не можем да разберем чие по-точно е това право, ваше, на управляващите, ли е това право, или на нас, жалващите се граждани, то принадлежи?! Та нали оня, който осъществява въпросната "обратна връзка" или субектът й сме тъкмо ние, как тогава носителят на това право да сте вие, управляващите? Не излиза ли, че според Вашата тъй оригинална представа вие, управляващите, си позволявате да ни отнемете това право, да го завладеете за себе си, от което пък следва, че можете да си правите каквото ви скимне с тия тревожни сигнали, което ние, гражданите, сме си позволили да алармираме властта?! Крайно превратна е тази представа, съгласете се, нима искате да кажете, че сте в правото си да не ни отговаряте изобщо, щото само наше право на "обратна връзка" е вече окупирано от вас, самозабравилите се властници?! 

Бихте ли опитала сама да разтълкувате и то в рационална, дескриптивна и дискурсивна форма своето тъй смущаващо и неясно изказване, което ние с право възприемаме като доста безпардонен опит от Ваша страна да не отговорите, да избягате от отговора (по същество) на тъй неудобните въпроси, които Ви зададохме в предишното си писмо? Нима смятате, че по толкова лесен начин ще успеете да избягате, да се скриете от отговор?! Вие всъщност най-арогантно ни казвате: ако искаме ще ви отговорим, ако искаме, няма да ви отговорим, да де, Вие можете да си искате каквото пожелаете, но съвсем друга работа е законът, който Ви ЗАДЪЛЖАВА да ни отговорите и то смислено и понятно, т.е., иначе казано, да имате много здраве от нас, но Вашите субективни желания просто няма как да бъдат поставени над закона! И къде, позволете да запитаме, в такъв случай е Вашият отговор на зададените от нас въпроси в предишното ни писмо, което има възлово значение в нашата току-що зародила се, но за сметка на това толкова необходима полемика?! (Не си мислете, че ще забравим за този Ваш дължим отговор, ще го изискваме от Вас докато сте на този пост, обещаваме Ви го!)

3.) Това "Ваше" право да разговаряте (и, респективно, да не разговаряте - стига капризът Ви да го изисква!) с гражданите било упражнявано от Вас "най-вече в случаите когато кореспонденцията се води от оправомощено от гражданите лице". Това се правело с оглед да се "избегне злоупотреба с информация", каквито случаи "били вече налични" в РУО-Пловдив. Да оставим този първи пункт, който така силно Ви вълнува, а именно доколко (по Вашите представи) нашият довереник Николай Димов е "оправомощен" от нас, от групата на небезразличните граждани? (Как, прочее, си представяте легитимно да се удостовери това оправомощаване? Може би ще искате ние, неребезразличните граждани, да проведем общо събрание, на което в протокола да упоменем, че г-н Димов изрично е упълномощен от нас технически да води кореспонденцията с институциите?! Това бихме могли да го направим, но то ще изисква технологично време, нима Вашата цел е просто да бавите нашия диалог, да му поставяте изкуствени пречки и бариери?! А може би ще искате да регистрираме нашата група на небезразличните граждани като НПО? Молим, какво изобщо искате, уточнете исканията си, и то по възможност в нормални, понятни за човешки същества думи и изрази?) Но е интересно какво имате предвид по повод на тъй грозящата ни, по Ваше мнение, "злоупотреба с информация"? "Злоупотреба" с информация ли е, уважаема г-жо Киркова, ние да публикуваме в Мрежата това, което сме Ви писали самите ние, гражданите, дето не сме безразлични към това, което прави образователната администрация и власт, възглавяна от Вас? А "злоупотреба" ли е да дадем пълна публичност на това, което Вие, като държавен орган, сте ни отговорила? 

Нима искате да кажете, че Вие възприемате като "злоупотреба с информация" пълната откритост и публичност, която ние придаваме на нашия току-що започнал демократичен дебат?! Вие, уважаема г-жо Киркова, нима сте принципен противник на гласността?! Нима искате да засекретим нашата кореспонденция? Защо толкова много се плашите от гласността, от откритостта и от публичността, които са най-твърда опора на демокрацията?! Значи ли това, госпожо Киркова, че Вие по този начин без неудобство признавате, че сте противник на демокрацията?! Добре де, но как противник на демокрацията ще може да работи ефективно в демократична система, каквато по презумпция (и също така по Конституция!) следва да е системата на управление в нашата държава?! Знаете ли как се процедира с управници (властници), които са доказали на практика, че са против конституционния строй в държавата, на която уж служат?!

4.) Ако все пак не сте нито против демокрацията, нито против Конституцията, както, да се надяваме, бихте твърдо ни заявила, тогава защо толкова дълго време пречите на смисленото фактическо започване на нашия демократичен дебат? Какво пречи предложената от нас "кръгла маса" да беше вече започнала? Вие усуквате и постоянно изказвате подозренията си доколко ние, гражданите, сме били, молим Ви се, "легитимни", "оправомощени" и прочие, добре де, не знаете ли, че по Конституция всеки един гражданин има тия права, които ние в случая в диалога си с Вас просто упражняваме? На тази "кръгла маса" от страна на гражданите би следвало да могат да се изкажат и да вземат участие всички ония граждани, които пожелаят да се изкажат, да участват в дебатите? И по презумпция се разбира, че всеки един гражданин ще говори от свое име, а не от името на останалите граждани? Ние като група на небезразличните граждани сме неформална група, Вие постоянно искате да ни наложите формализиране, което обаче не е съвместимо с нашия свободолюбив и правдолюбив дух - и по тази причина ще убие живеца на нашия ентусиазъм. Ще Ви се наложи да преглътнете това противоречие - особено след като осъзнаете, че то не само не печи на работата, напротив, подпомага я!

5.) С оглед на казаното дотук ние, небезразличните граждани, декларираме пред Вас, че имаме пълно доверие на г-н Николай Димов, натоварен с чисто техническата част по воденето на кореспонденцията с институциите. Относно не по-малко вълнуващия Ви "точен списъчен състав" на нашата група Ви съветваме да ползвате подписите под всички ония петиции, които нашата група Ви изпрати в последната година, имаме предвид подписката, иницирана от г-жа Мария Василева и другата, извършена от г-жа Славка Михайлова (на последната все още не сте отговорила!). Имайте предвид, че като неформална гражданска група за единодействие групата на небезразличните граждани непрекъснато се попълва с нови съпричастни към нашата борба за промяна в образователната система в свидното ни отечество. Даже един ден и историята няма да знае всички наши имена, но ние се борим не за такова признание, за нас истински важно е промяната да започне час по-скоро. 

Нима за Вас, уважаема г-жо Киркова, е истински важно само да бавите колкото се може повече тази така нужна на българското образование промяна? Докога с тия формализми и бюрократизми ще демонстрирате пред обществото ни своя тъй назадничав, ретрограден псевдо-консерватизъм, чиято цел е да държи в неизменен, в бетониран вид тъй печалното статукво в колабиралата вече окончателно система на държавното образование в България?!

...

ЗАБЕЛЕЖКА: Този компилативен и сборен текст, по мнението на повечето от небезразличните граждани, следва да бъде значително съкратен, с оглед да е годен за четене от въпросните властващи, за които е предназначен. Ако имате предложения за съкращаването му (щото механичните съкращения ще го развалят, да се намали обема на един текст при запазване на смисъла му е изключително трудна работа, по-лесно е да се напише изцяло нов текст, отколкото да се съкрати обема на вече написан!), моля, дайте ги, небезразличните граждани с радост ще приемат помощта ви. И по този начин ще покажете съпричастност към тяхната кауза, иначе или по-вярно казано - сами ще встъпите в тяхната група.

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.

Добави в Svejo