Пристигнах до училището. Имам 30 мин. до часа на уговорената среща...
Не знам какво да реша. Ще съобщя скоро какво е станало. Много съм раздвоен. Сърцето ми казва да се върна в Пловдив, умът ми казва да остана в София. :-(
Назначиха ме. Вече съм учител по философия и гражданско образование в София. Това е. Но няма да прекратя, няма да предам борбата на небезразличните граждани за демократизиране на пловдивското образование. (В София имам значително по-големи възможности да работя за предизвикване на натиск отгоре върху разпищолилите се властници в образованието на Пловдив!) Най-вероятно ще продължа да водя и предаванията си в ПОтв., но в друг ден.
ДОБАВКА: Връщайки се в Долна баня късно снощи, заварих скъпата си съпруга плачеща, тя, милата, понеже също е учителка (ала е безработна, властващите бюрократи наказаха и нея заради мен - за да отмъстят на мен!) плачеше защото на първия ден не е на училище, тя е учителка и по английски език, и по начална педагогика, но въпреки двете й магистратури и въпреки голямата й любов към учителстването не я взеха никъде на работа: кандидатства в 15 училища, никъде не я вземат, даже и в селата не я вземат (за да останат часовете за приближените на директора, те нямат и специалност, но понеже са "от наште", назначават тях!). Като си поговорихме, разбрах, че тя също така е плакала и заради мен, заради моята наистина голяма морална победа, радвала се е, че поне аз се връщам на работа в системата на държавното образование.
При това положение ще се наложи и тя да си търси отсега-нататък работа в София. Ето как двама учители бяха прогонени от Пловдив от развилнели се арогантни представители на властващата образователна бюрокрация, които стриктно изпълняват нарежданията на развилнелия се мутро-милиционеро-комунисто-ченгесарски режим: никой, който не е "от наште", да не работи в системата на държавното образование; да, мафията и училищата възприема вече като своя бащиния, като своя частна собственост! (В София все още нещата, очевидно, не са стигнали до такъв жалък край - каквито са в провинцията!)
Макар обаче да работя занапред в София аз ще продължа борбата си за ново образование и за поврат към добро в пловдивското образование; напразни са страховете на колегата-блогър Ники Димов, че щом съм заминал в София, значи съм дезертирал от борбата, значи съм изоставил небезразличните граждани; не, това просто няма как да се случи, а аз на такава низост не съм способен.
Аз, прочее, в София ще съм три дни седмично, един ден ще бъда в Долна баня, моето родно място, а три дни ще бъда в Пловдив. И борбата на небезразличните граждани няма да оставя, и заниманията си в Пловдив няма да изоставя, имам предвид нашето ранчо, което обработваме с колегата Ники Димов.
Искам тук да призова приятелите си: ако някой иска да се присъедини към нашата напълно свободна приятелска задруга за съвместно обработване на земята, за земеделие в градски условия, да заповяда, на нашето ранчо има място за още хора, необходими са още поне няколко човека! Та да направим рай немалкото парче земя, което започнахме да обработваме с Ники, давайки пример, че и в градски можем да се живее не непременно и само безделничейки в кафенетата и в кръчмите, а може да се прави нещо смислено и истинско, нещо добро, може да се общува със земята и с природата, може да се живее пълноценно!
Моля ви, приятели, нека оня, който иска да участва в нашата задруга, да се обади на мен или на Ники Димов (в блога му има всички данни за контакт с него!), защото Ники в момента се чувства изоставен след моето заминаване; много труд хвърлихме, а ще бъде всичко напразно ако някой не се присъедини към нас и не го подкрепи в този преходен и кризисен момент, в който аз вече няма да мога да бъда с него всяка вечер да копаем и да работим на ранчото!
Тази ми е молбата към вас, приятели и читатели на моя блог, които искате да опитате и да участвате в нещото, наречено земеделие в градски условия!
Хубав ден желая на всички! Бъдете здрави! Бъдете небезразлични и немалодушни!
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
При това положение ще се наложи и тя да си търси отсега-нататък работа в София. Ето как двама учители бяха прогонени от Пловдив от развилнели се арогантни представители на властващата образователна бюрокрация, които стриктно изпълняват нарежданията на развилнелия се мутро-милиционеро-комунисто-ченгесарски режим: никой, който не е "от наште", да не работи в системата на държавното образование; да, мафията и училищата възприема вече като своя бащиния, като своя частна собственост! (В София все още нещата, очевидно, не са стигнали до такъв жалък край - каквито са в провинцията!)
Макар обаче да работя занапред в София аз ще продължа борбата си за ново образование и за поврат към добро в пловдивското образование; напразни са страховете на колегата-блогър Ники Димов, че щом съм заминал в София, значи съм дезертирал от борбата, значи съм изоставил небезразличните граждани; не, това просто няма как да се случи, а аз на такава низост не съм способен.
Аз, прочее, в София ще съм три дни седмично, един ден ще бъда в Долна баня, моето родно място, а три дни ще бъда в Пловдив. И борбата на небезразличните граждани няма да оставя, и заниманията си в Пловдив няма да изоставя, имам предвид нашето ранчо, което обработваме с колегата Ники Димов.
Искам тук да призова приятелите си: ако някой иска да се присъедини към нашата напълно свободна приятелска задруга за съвместно обработване на земята, за земеделие в градски условия, да заповяда, на нашето ранчо има място за още хора, необходими са още поне няколко човека! Та да направим рай немалкото парче земя, което започнахме да обработваме с Ники, давайки пример, че и в градски можем да се живее не непременно и само безделничейки в кафенетата и в кръчмите, а може да се прави нещо смислено и истинско, нещо добро, може да се общува със земята и с природата, може да се живее пълноценно!
Моля ви, приятели, нека оня, който иска да участва в нашата задруга, да се обади на мен или на Ники Димов (в блога му има всички данни за контакт с него!), защото Ники в момента се чувства изоставен след моето заминаване; много труд хвърлихме, а ще бъде всичко напразно ако някой не се присъедини към нас и не го подкрепи в този преходен и кризисен момент, в който аз вече няма да мога да бъда с него всяка вечер да копаем и да работим на ранчото!
Тази ми е молбата към вас, приятели и читатели на моя блог, които искате да опитате и да участвате в нещото, наречено земеделие в градски условия!
Хубав ден желая на всички! Бъдете здрави! Бъдете небезразлични и немалодушни!
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни. Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.
3 коментара:
Не е честно това определение и заглавие. Следя ви момчета, критикувал съм и Ангел Грънчаров, подкрепял съм и Ники Димов. Аз не ви познавам. Коментирам принципно.
Най-доброто решение е Ангел Грънчаров да започне работа като учител. Това не е предателство. Не е мижитурка, заради това, че е започнал работа. Напротив! Адмирирам силите на човек в това положение, в тази възраст, да започне от начало и да смени града, в който живее, за да бъде полезен на това общество, с това, което може най-добре. Силни адмирации.
Относно Вашата обща борба, изразяваща се основно в писане на писма, мисля, че ще бъде много по-полезен от София, а не от Пловдив, ако смятате, че това, което правехте е "борба".
Борбата на един учител е да преподава. Борбата на един учител е да бъде пример. И да не се предава. Борбата е, когато утре изпаднете в неговото положение, да си спомните и да си кажете: "Той не се предаде. Той намери сили и начин да продължи. Това ми дава сили и на мен!"
Нека г-н Грънчаров се фокусира върху представянето си в София, върху работата си, върху това, което е най-добър - да е учител!
Той не е хейтър във фейсбук, а учител-философ. И ще тежи най-много на мястото си.
Ако му бях приятел, днес щях да съм до него в София, за да му дам кураж, да го подкрепя, да му стисна ръката на входа на училището, а не да пиша, че е мижитурка.
Човеци сме, хора!
Peter Tishkin
Благодаря за разбирането и за подкрепата, г-н Тишкин! Много правилно сте описал ситацията, в която се намирам - и избора, пред който бях изправен. Ще се радвам благодарение на Вас и други хора да вникнат в нея и да ме разберат. А реакцията на колегата-блогър Ники Димов донякъде е разбираема, понеже се дължи на емоция. Ние с него ще поговорим и той ще разбере. Нормално е да има такива различия и да се стават такива спорове на чисто ценностна основа. Човеци сме обаче и ще се разберем за всичко стига да сме способни да разговаряме, повтарям, на чисто човешка, а това значи свободна и духовна (морална) основа, зачитайки непременно личността и достойнството на другия.
Най-важно е човек да остане верен на себе си, на принципите си.
Публикуване на коментар