Представена публикация

За всички, които се интересуват от моите коментари, беседи и от дискусиите, в които участвам!

Съобщавам, че всеки, който иска да следи моите всекидневни коментари и анализи, може да го прави като посещава редовно моята страница във фе...

вторник, 17 септември 2019 г.

Кога един учител става мижитурка?


По повод на публикацията в приятелския блог на колегата Ники Димов със заглавие: Защо Ангел Грънчаров се превърна в истинска мижатурка? се започна една полемика, която според мен има важен, дори бих казал огромен смисъл. Освен мнението на Ники си заслужава да се отбележи и мнението на г-н Петър Тишкин, който написа нещо, което има един по-широк хоризонт; ето какво пише той, а по-долу е и моя кратък отзив (Разбира се, ще се радвам и други хора да открикнат по очерталия се проблем, който наистина има важен и принципен, дори чисто морален и човешки смисъл!):

Peter Tishkin каза: Не е честно това определение и заглавие. Следя ви, момчета, критикувал съм и Ангел Грънчаров, подкрепял съм и Ники Димов. Аз не ви познавам. Коментирам принципно.

Най-доброто решение е Ангел Грънчаров да започне работа като учител. Това не е предателство. Не е мижитурка, заради това, че е започнал работа. Напротив! Адмирирам силите на човек в това положение, в тази възраст, да започне от начало и да смени града, в който живее, за да бъде полезен на това общество, с това, което може най-добре. Силни адмирации.

Относно Вашата обща борба, изразяваща се основно в писане на писма, мисля, че ще бъде много по-полезен от София, а не от Пловдив, ако смятате, че това, което правехте е "борба".

Борбата на един учител е да преподава. Борбата на един учител е да бъде пример. И да не се предава. Борбата е когато утре изпаднете в неговото положение, да си спомните и да си кажете: "Той не се предаде. Той намери сили и начин да продължи. Това ми дава сили и на мен!"

Нека г-н Грънчаров се фокусира върху представянето си в София, върху работата си, върху това, което е най-добър - да е учител!

Той не е хейтър във фейсбук, а учител-философ. И ще тежи най-много на мястото си.

Ако му бях приятел, днес щях да съм до него в София, за да му дам кураж, да го подкрепя, да му стисна ръката на входа на училището, а не да пиша, че е мижитурка.

Човеци сме, хора!

Ангел Грънчаров каза: Благодаря за разбирането и за подкрепата, г-н Тишкин! Много правилно сте описал ситацията, в която се намирам - и избора, пред който бях изправен. Ще се радвам благодарение на Вас и други хора да вникнат в нея и да ме разберат. А реакцията на колегата-блогър Ники Димов донякъде е разбираема, понеже се дължи на емоция. Ние с него ще поговорим и той ще разбере. Нормално е да има такива различия и да се стават такива спорове на чисто ценностна основа. Човеци сме обаче и ще се разберем за всичко стига да сме способни да разговаряме, повтарям, на чисто човешка, а това значи свободна и духовна (морална) основа, зачитайки непременно личността и достойнството на другия.

ДОБАВКА: А ето какво написах във Фейсбук под коментарите на много хора, които ме поздравяваха за това, че съм започнал отново работа като учител по философия:

Благодаря на всички приятели за поздравленията, за подкрепата, за насърчението, които за мен са така важни в този нелек момент от живота ми! Стимулирате ме да дам максималното от себе си в работата си като учител по философия, която толкова много обичам! Човек, който има такива добри приятели, се чувства задължен да бъде на висота - и с чест да носи нелеката си отговорност като учител!

Ето тук се намират тия въпросните коментари:



Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни. Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.

2 коментара:

Анонимен каза...

Днес Ангел Грънчаров се превърна в най-голямата мижатурка, като отиде да стане учител в София и заряза групата на "Небезразличните граждани" в Пловдив. Вика ми аз от София ще помагам? Как ще помага, като ще е в София? Можете ли да си зададете този въпрос? Човек от разстояние да помага. Ето с този акт на действие показва, че не го интересува за Пловдивското образование! При положение, че го интересува няма да се махне от Пловдив и да ходи в София! Направете си сами изводите какъв човек е и дали го интересува нещо за Пловдивското образование! Сега и началниците на Пловдивското образование ще го разберат какъв човек е и, че само думите са му празни!

Ники Димов

Ангел Грънчаров каза...

В София се намира МОН, там е министърът. Аз ще пренеса протестите си пред централата на МОН. И ще искам среща с Министъра. В София има чудесни условия за борба. В Пловдив изчерпахме средствата за борба. Ако започнат заседанията на "кърглата маса", аз, разбира се, ще идвам за тях защото съм неин инициатор. Така че загрижеността на г-н Димов е неоснователна. Няма да загине движението на небезразличните граждани без мен. Освен това половината от седмицата ще съм в Пловдив. Пловдивските бюрократи няма така лесно да се отърват от мен. Те вече се убедиха, че съм "костелив орех"... Зодия "овен" съм при това и не се отказвам лесно...