Народ, който чества "освобожденията" си, а не независимостта си, т.е. свободата си, е народ, който сам принизява себе си - и няма достойнство!
Народ без достойнство е народ, който непрекъснато сам се прецаква и постоянно търси оправдания, сиреч бяга от отговорност.
Дотам води липсата на развито съзнание за свобода у такива народи, чиято неблагоприятна участ е заслуженото наказание за непростимата им историческа и екзистенциална безотговорност...
ЗАБЕЛЕЖКА: Цар Фердинанд Първи Български, който провъзгласи независимостта на България, т.е. извоюва окончателната й свобода като държава, още стои непогребан - понеже е изявил желание да бъде погребан в тъй любимата му българска земя! Има ли по-категорично доказателство за това, че сме народ, който хал-хабер си няма що е това свобода - и що е това достойнство?!
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров Преследване на времето: Изкуството на свободата, . изд. A & G, 2003 г., разм. 21,5 / 14,5 см, мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр, 8.00 лв... Книгата говори за "нещо", което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда "добре познато", съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се "съобразяваме", но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време? почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга "поглежда" в скритото "зад" мълчанието ни - за времето, живота, свободата.
Няма коментари:
Публикуване на коментар