Имаме ли право да питаме "Защо?" - или въпросът "Защо?" трябва да бъде избягван?

Здравейте, г-н Грънчаров, 

Понеже сте учител по философия бих искала като една ученичка, да кажем, да Ви попитам за мнението Ви по един въпрос:

Каква е ролята и съдбата на въпроса "Защо?" във Философията?

Тъй като аз не се занимавам с философия и да си призная не ми е по силите да прочета и разбера дебелите философски книги (занимавала съм се само с математическа логика в катедрата където правих дипломната си работа), но човек, който се занимава усилено, лекар по професия, психиатър, ми се накара за това, че използвах въпроса "Защо?", а някакъв тибетски монах бил казал, че "Всяко 'защо' няма отговор", която мисъл той (психиатърът) я е доразвил във следната: "Всяко 'защо' има само верни отговори, т.е. не може да има неверен отговор". Което обезсмисляло въпроса "Защо?" и във философията такъв въпрос не се задавал, нямало го при Кант, нямало го и при другите велики философи.

Така аз приех казаното, като забрана, да кажем като силно нежелание на събеседника ми да използвам въпроса "Защо?", но у мен остана недоумението наистина ли има такава солидна философска аргументация против използването му? И като вманиачен математик аз винаги ровя и искам да стигна до където мога, и реших да Ви попитам.

Ако смятате, че си заслужава отговор, ще съм ви много благодарна, искам само да ви помоля да не ме цитирате по име ако го публикувате.

Благодаря!

Здравейте,

За малко да се унеса в други неотложни работи, пък и бях болен тия дни, та едва сега смогвам да Ви отговоря. Темата (за това какви въпроси са философските, как те трябва да се поставят) е голяма, но ще се постарая да бъда пределно кратък.

Успокойте се, няма никаква забрана нито за философите, нито за човеците да се използва въпроса "Защо?" - независимо от това кой какво е казал по този пункт. Разбирам защо така е склонен да мисли и да говори тибетският монах, също понятно е защо толкова категорично против въпроса "Защо?" е философстващият психиатър; дали Кант или някой друг велик философ е използвал или не е използвал въпроса "Защо?" аз проучване не съм правил и нямам намерение да правя, но такава една пълна забрана на въпроса "Защо?" ми се вижда прекалена. Няма такова "солидна философска аргументация" против използването на въпроса "Защо?" нито от обикновените хора, нито от философите. И едва ли може да има. Разбира се, важно е да се разбере що е това философия, а по този въпрос има най-различни позиции. Аз добре знам, че има философи, които, наопаки, смятат, че въпросът "Защо?" е "най-философският въпрос", така смяташе, примерно, моят професор по естетика в Санкт-Петербургския университет професор Мойсей Каган. Аз също смятам, че въпросът "Защо?" е напълно резонен и благодарение на него може да се изрази един най-значим за философията аспект - ценностният. Философията като форма на духа (подобно на изкуството и религията) успява да свърже в една цялост трите основни, аз ги наричам коренни и чисти отношения на човека към света и към самия себе си, а именно познавателното, ценностното и практическото, по тази причина формата на изразявянето на синтетичната философска позиция спрямо света и човеса са именно пълноценните, тъй богати на смисъл идеи, да, идеята е способна да съхрани в себе си, в едно цяло, тия три така значими за човека аспекта. (Тия проблеми съм ги разгледал още в своята дисертация, писана в младежките ми години, за по-подробно информиране можете да прегледате този текст, има го публикуван в блога ми под заглавие УЧЕНИЕТО ЗА ЧОВЕКА И ФОРМИТЕ НА ДУХА.)

Всъщност езикът неслучайно е изобретил думата защо ("За что?" или "За какво?"), не може да бъде забранявана употребата на някакви думи - особено пък във философията; разрешено е всичко, което помага да се постигне пълноценният смисъл на нещата. Без думата "защо" не може да се схване и изрази точно този пълноценен и затова така нужен ни смисъл. Другите думи за въпроси "Как?" и "Какво?", също така и "Къде?" са по-конкретни и в този смисъл са по-нефилософски, но единствено въпросът "Защо?" е способен да поеме и да изрази този така потребен ни СМИСЪЛ на нещата - такива каквито са те за нас, човеците. 

Всъщност този въпрос е изключително човечен, по тази причина е и така философски, между човешко и философско аз поставям знак за равенство. Тези, които претендират за някаква свърхчовешка или нечовешка (божествена) философия, надмогваща човешкото, точно те изпитват по тази причина някакви подмолни скрупули спрямо въпроса "Защо?" - именно защото той е толкова човешки и по тази причина - напълно философски.

Толкова засега. Дано казаното Ви успокои и Ви помогне. Ще се радвам да сте открила нещо ценно (полезно) за себе си в този мой отговор.

Фелая Ви хубав ден!

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров Преследване на времето: Изкуството на свободата, . изд. A & G, 2003 г., разм. 21,5 / 14,5 см, мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр, 8.00 лв... Книгата говори за "нещо", което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда "добре познато", съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се "съобразяваме", но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време? почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга "поглежда" в скритото "зад" мълчанието ни - за времето, живота, свободата.

Добави в Svejo