Докога пак от същото - или ще дойде ли някога разумът в българските души?

Из: Пак от същото, Георги Мишев

Надеждата бе след рухването на комунизма,да настъпи времето на разума

... Забравяхме, че за да се осъществи един замисъл, е нужна критична маса. Номенклатурата, градена половин век, превъзхождаше хилядократно силите на надеждата. Борбата, както се казва, бе неравна. Осланяхме се на международното положение. Бедите ни бяха последица от някогашното международно положение, сега вятърът бе сменил посоката – вятърът на надеждите, както гласеше метафората.

Идея за държава

Но с метафори не се взема власт, не се управлява държава. За да има държава, е нужно ОБЩЕСТВО.

Нямаше го на 11 ноември, нямаме го и днес. (Сори!)

Общество означава идея за държава – въображаема, виртуална, за да ме разберат младите – представа за нещо целокупно, за нещо общо. Парадоксално е, че през първите две-три десетилетия на Третото българско царство вече са били положени основите на Общество.

Филип Димитров: България стигна далеч

Но човешката (първичната) природа започнала бавното му ерозиране – от алчност, интереси, сметки, апетити... Така стигаме до войните. След тях – партизанлък, котерии, партии, бунтове, атентати, въстания, хайдушко-шумкарски митове... Обществото е в перманентна двуполюсна възбуда, което си е гражданска война.

Цял един век.

А от половината на века думата опозиция е табу в политическия живот. Нито трибуни, нито клубове, нито дейци, транширащи изкуството да се управлява държава.

Без опозиция

На 11 ноември осъмваме без опозиция. Ще я създаваме панически в сутерена на института по социология, в подвала, както се отглеждат култивираните печурки.

Притокът към сутерена бе оскъден: страхът възпира свободомислието, червените барети с калашниците са отвън, в градинката зад Двореца. Прииждат командированите от Шесто – Берон, Венци (Коня), Стоян Ганев, Гайтанджиев, Аврамов; надничат лумпените Йоло Денев, Киро Либерало, Жорж Бизнесмено и тъй нататък, и пр., и пр. ... (Прочети ЦЯЛАТА СТАТИЯ)

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...

Добави в Svejo