Не за омраза, а за погнуса са достойни – и то не те, а делата им!

Кристиан Таков (Из "Истина и справедливост"):

... Като ги гледам, се сещам за думите на Макс Либерман: "Не мога да изям толкова, колкото искам да повърна".

Да не забравяме обаче, че изброените са просто слуги на скрити господари.

Което не значи, че са безобидни. Което обаче и не значи, че трябва да ги мразим.

Защото:

Те се хранят от омразата ни и растат върху й. Не им я давайте и не рушете себе си.

Защото:

Не за омраза, а за погнуса са достойни – и то не те, а делата им.

Различавайте човека от делата му. Тях дамгосвайте, него привличайте.

Не отричайте никому шанса да се покае, поправи и развие. С омразата си го гоните по пътя на злото.

Защото:

Дори да победим с омраза – как после ще живеем с нея?

Затова:

Не клеймете тия, които не мислят точно като вас, като предатели, като платени, като комунисти и като каквото друго там си ненавиждате.

Не правете списъци с врагове – оставете тоя специалитет да си го ядат ония, които си го умеят;

Бъдете будители, но не будете никого силом.

И не размахвайте юмрук, а протегнете ръка.

Иначе:

Ще заприличате на тях. И те ще победят завинаги.

...

Показвайте белезите си. С гордост. И ги разобличавайте. С мъдрост, смелост и неотклонност. Така от безсилната ярост ще преминем към справедливия гняв.

Не когато сме много. А когато сме достатъчно.

Протестът вече е успял и продължава да успява с всеки ден, в който:

- Не стихва.

- Намира нова форма.

- Назовава конкретно опозорено име.

- Препречва поредното безобразие.

- Осуетява наглост.

Успява всеки ден, в който:

- Ги е страх да влизат през парадния вход.

- Се боят да водят стенограма за срещите си.

- Лъжите им се разобличават, а сценариите – провалят.

Успява всеки ден, в който на тях е по-трудно, а ние дишаме по-свободно.

Битката е безкрайна, ежедневна, а напредъкът ще ни се вижда бавен.

Посоката обаче е ясна за всекиго. И затова всеки трябва да участва.

Там, където е.

С каквото може.

По какъвто начин реши.

А който бездейства – предава себе си. Бъдещето си. Децата си. Да не каже после, че не е разбрал!

Речта е изнесена от Кристиан Таков на митинг пред Софийския университет "Св. Климент Охридски" на 10 ноември 2013 г. По това време зданието на Ректората на висшето училище е окупирано от студенти. Именно в първия ден на тяхната акция, продължила няколко месеца, те пожелаха да чуят Кристиан Таков.

(Откъсът подбра и ми изпрати г-жа Лиляна Вълкова от групата на небезразличните граждани)

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров Преследване на времето: Изкуството на свободата, . изд. A & G, 2003 г., разм. 21,5 / 14,5 см, мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр, 8.00 лв... Книгата говори за "нещо", което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда "добре познато", съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се "съобразяваме", но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време? почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга "поглежда" в скритото "зад" мълчанието ни - за времето, живота, свободата.

Добави в Svejo