Животът е усилие във времето. (Пруст) Трябва да полагаш усилия за да си жив. Не всичко от онова, което ни изглежда живо, е живо.
... Животът във всеки миг е преплетен със смъртта. Смъртта не настъпва после живота, тя участва в самия живот. В нашия душевен живот винаги има мъртви отпадъци, мъртви продукти на самия този живот. И често човек се сблъсква с това, че тези мъртви отпадъци от живота заемат цялото пространство на живота, не оставяйки в него място за живото чувство, за живата мисъл, за истинския живот. Този израз "истински живот" е едно от най-постоянните в текста на Пруст. ... Много трудно е да бъде различавано живото от мъртвото.
Ние, човеците, сме най-вече и само желаещи същества. Едно от нашите най-големи желания е желанието да живеем. Но да живеем - в какъв смисъл? Да живеем означава да чувстваме себе си живи. Нашите желания са такива явления, които ни позволяват да се чувстваме живи. И това е най-голямата им ценност. Животът няма ценност извън самия себе си, той самият е ценност... Желанията са такива наши проявления или наши свойства, в които ние чувстваме себе си живи. И затова се стремим да реализираме своите желания. А основното ни желание е да живеем. А да живеем, оказва се, не е проста работа.
(Мераб Мамардашвили)
Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият "български" Картаген е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.
Няма коментари:
Публикуване на коментар