Представена публикация

За всички, които се интересуват от моите коментари, беседи и от дискусиите, в които участвам!

Съобщавам, че всеки, който иска да следи моите всекидневни коментари и анализи, може да го прави като посещава редовно моята страница във фе...

неделя, 5 януари 2020 г.

Интересува ли ви истинската история на Царство България?



Студиен портрет на семейство Вазови:

Прави (от ляво надясно): Владимир, Кирил, Въла, Георги, Борис;
Седнали (от ляво надясно): Анна, Иван, Съба, Никола

=====


Кратък коментар от Пътувай с Венко: Честно казано направо настръхвам от тази снимка. Ако половин процент от българските семейства са такива то държавата ще пребъде. Възхищавам се на Съба как трябва да възпита децата си за да се превърнат от легендарни творци до легендарни военни командири. Поклон!!!


Групова снимка на жители на град Елхово в народни носии

Още подобни оцветени фотографии може да откриете в календара за 2020 година на колегите от Българска история, наречен "Българи от старо време".

Андрей Ляпчев, министър-председател


Цар Фердинанд I и Кайзер Вилхелм II

Кадър от триумфалния военен парад, провел се в град Ниш след съюзническата победа над Сърбия през м.Януари 1916 г.

Непосредствено преди запечатването на тази фотография, Кайзерът удостоява българския Монарх с военно звание фелдмаршал и му връчва специално изработения маршалски жезъл.


Първият слон в Царство България е закупен от Цар Фердинанд I за нуждите на софийския зоопарк през първото десетилетие на XX-ти век.
Първоначално слонът Нел е приютен в парка към Двореца Врана. С негова помощ са се орали прилежащите към Двореца земеделски земи.


НЦВ Княз Борис Търновски в кавалерийска униформа


Царица Елеонора Българска с княгините Евдокия и Надежда


На 10-ти Септември 1948 г. Цар Фердинанд I почива в град Кобург, заобиколен от двете си дъщери и скромната си свита.

Царят остава непогребан вече 71 години.

На фотографията: НЦВ Княз Фердинанд I в лятна военна униформа


Днес ( 28 август 2019 г.) се навършват 76 години от смъртта на НВ Цар Борис III

Студиен портрет на Царя в лятна военна униформа



Трима другари след успешен ловен излет

Елин Пелин, Велизар Багаров, Цар Борис III


Студиен портрет на абдикиралия български Княз Александър I, по онова време вече титулуван Граф фон Хартенау, като военнослужещ в имперската Австро-Унгарска армия.


Тържественото посрещане на младоженците Цар Борис III и Царица Иоанна от софийския кмет, генерал Владимир Вазов


Подпоручик Княз Симеон Търновски с гордост позира в кабината на своя "самолет"


Възстановка на събранието на ръководителите на Деветоюнския преврат, провело се в къщата на Иван Русев


Техни Величества Царят и Царицата в разговор с членове на Българския Червен кръст


Легендарният български офицер и военен педагог Борис Дрангов.


Флигел-адютантът на НВ Царя - полковник Петър Ганчев и премиер-министърът на Царството д-р Васил Радославов по време на конференцията по подписването на Брест-Литовския мирен договор.


НЦВ Княгиня Клементина, Принцеса Сакскобургготска, Херцогиня Саксонска и Принцеса д'Орлеан

След 1887 г. е и българска Княгиня-майка, след като синът и, Княз Фердинанд I, поема българския престол.

Княгинята е най-големият дарител на финансови средства от края на 19-ти, началото на 20-ти век за България, като под нейна инициатива или подкрепа са били създадени или построени множество обществени сгради, формални и неформални организации (сред които и БЧК), болници и лечебни заведения, инфраструктурни проекти, както и издръжката на 9-ти пехотен Пловдивски полк.

По време на Илинденско-Преображенското въстание (1903 г.), тя организира събирането на чуждестранни дарения за бежанците, придошли в страната.


Художникът Цанко Лавренов по време на ПСВ. Вероятно заснет скоро след като завършва Школата за запасни офицери в Княжево.


ТЦВ Княгиня Мария Луиза и Княз Фердинанд I


Една фотография, запечатала духа на цяла една епоха


Поетът Димчо Дебелянов


Проф. Богдан Филов


Мис България за 1930 г., Кунка Чобанова, която представя Царството на европейския конкурс по красота в Париж същата година.


Борис Дрангов като младши офицер от 3-ти конен полк


На 26 февруари 2019 г. се навършват 158 години от рождението на основателя на българската царска династия, Фердинанд I

Фотографията датира от Първата Световна война. Черната траурна лента е по повод смъртта на Император Франц Йосиф.


Момичета от село Костенец пълнят стомните си с изворна вода


Негово Царско Височество Кирил Преславски, Княз Български, Принц Сакс-Кобург и Гота и Херцог Саксонски

1895-1945


НВ Цар Фердинанд I в униформа на български фелдмаршал, окичена с български, германски и австро-унгарски висши награди

Великата война, 1917 г.

(най-вероятно черната лента е в знак на траур по повод кончината на Царицата, но е възможно и да е от по-ранно време - т.е. смъртта на Император Франц Йосиф)

______________

неизвестно къде, 1917 г.


Петко Каравелов

(1843-1903)

Три пъти министър-председател на Княжеството, включително по време на Съединението от 1885 г.

Либерал и демократ


НВ Цар Борис III

-----------
неизвестно къде, ок. 1942 г.


Проф. Богдан Филов

(1883-1945)

политик, историк, археолог

Три години министър-председател на Царството

осъден на смърт и убит, заедно с други 2729 души, вследствие на лова на вещици, наречен Народен съд

-----------------
вероятно в София, ок. 1942 г.


Екзарх (тогава все още митрополит софийски) Стефан

-----------------
Около 1938 г.

ОЩЕ ФОТОГРАФИИ В ЦЕЛИЯ АЛБУМ, ОТ КОЙТО ВЗЕХ ГОРНИТЕ:



Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров Преследване на времето: Изкуството на свободата, . изд. A & G, 2003 г., разм. 21,5 / 14,5 см, мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр, 8.00 лв... Книгата говори за "нещо", което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда "добре познато", съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се "съобразяваме", но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време? почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга "поглежда" в скритото "зад" мълчанието ни - за времето, живота, свободата.

Няма коментари: