Тази вечер видях един въпрос на един колега асистент от София, който е математик. Той е много модерен във връзка с „корона“-вирус истерията. Сигурно е подбрал верно числата за „корона“ случая:
„Имате болест, която засяга 1% от населението. Измервате я с тест с 95% надеждност (в 95% от случаите коректно ще покаже болния пациент като болен и здравия пациент като здрав). Тествате един пациент и тестът е положителен. Каква е вероятността пациентът да е болен?“
Задачата се решава с Теорема на Бейс (Виж тук).
Замествайки в изведената формула числата, аз получавам: (0.95*0.01)/(0.95*0.01+0.05*0.99) = 0.16101694915.
Това фактически означава, че в такава постановка, ако ти направят тест за „корона“ и той е положителен, вероятността да си наистина болен е 16% и малко. Това „илюстрира“ ненадеждността на тестовете и като цяло показва колко излишна е тази медийно подхранвана „корона“ истерия.
Аз почвам сериозно да се съмнявам, че истерията е умишлено подхранвана. Стига се вече до абсурдни неща от гледна точка на логиката и статистиката хората да спират да си живеят живота по нормален начин. За „капак“ ще фалират редица бизнеси, начело с китайска промишленост; после туризъм и др. неща в страните, които са „дамгосани“ като „опасни“. Получаваме от шефовете разни абсурдни „заповеди“ да не пътуваме из света, чунким да не би случайно много да се охарчат, ако поискаме 14 дена карантина на връщане от там. Туристическия бранш реве, че ще си изпусне келепира. Дават Вечния град Рим полупразен. Навсякъде истерия. Днес се говори, че университетите трябвало да спрат работата си, моля ви се, заради неясно какво?!? С вероятност за случване: много ниска.
Това не е ли истерична некомпетентност и страх, подхранвани от неясно какви задкулисни центрове, целящи чрез страх да сриват бизнеси и да подчиняват цели общества??? Започвам сериозно да се съмнявам, че е така.
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров Преследване на времето: Изкуството на свободата, . изд. A & G, 2003 г., разм. 21,5 / 14,5 см, мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр, 8.00 лв... Книгата говори за "нещо", което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда "добре познато", съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се "съобразяваме", но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време? почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга "поглежда" в скритото "зад" мълчанието ни - за времето, живота, свободата.
1 коментар:
Вижте кво става с цените на нефта и движенията на световните борси и ще ви стане ясно, може би...
Публикуване на коментар