По Хайдегер...
Не задаващите въпроси що са? Който не обича да пита той не обича и да мисли...
Stanislav Ivanov: Какво означава Неизразени мисли? Как се изразяват мисли?
Vienka Ilkova: Не съществуват за другите... Защо трябва всички да знаят какво мисля аз, например?
Ангел Грънчаров: С думи. Думите обличат мисълта. Без думите не може да се мисли. И наум когато мислим пак го правим с помощта на думите.
Stanislav Ivanov: А действията... деянията? Не са ли израз на мисълта, идеите?
Ангел Грънчаров: Stanislav Ivanov Действията, постъпките, делата следват мислите, съзнанието, идеите ни. Но за да сме наясно какво мислим трябва да изразим мислите си в думи и така те добиват битие. Неизразената в слово мисъл не съществува.
Stanislav Ivanov: Не съм съгласен. Когато човек мисли не винаги СТИГА до вербално изразяване. Мисълта може да е последователност от образи, причинно-следствени връзки, мисловни конструкции които да не се изразяват чрез слова.
За да са видими за околните обаче ТЕ, мислите, би трябвало да се материализират. И тук вече идва словото и/или действията.
Ангел Грънчаров: Вероятно под мисъл разбирате нещо друго. Но мисъл е тъкмо онова, което получава съществуване в словото (думите, понятията), без тях е всичко друго, но не и мисъл.
Stanislav Ivanov: Вероятно. Дефинирайте тогава тази дейност на човешкия мозък:
Малко дете визуализира в представите си как отива и пипа печката докато в нея се пекат печени курабийки...... ( до тук то не използва нито една дума а само образи - поредица от визуализации/картинки). Обаче ... веднага светва червената лампичка че тази печка е гореща .... (пак визуализираки момента - спомена - как се е опарило преди време). До тук също няма нито една дума - само поредица от визуализации/картинки в ума на детето.
То се спира и ....... започва да МИСЛИ...... търси начин да се докопа до вкусните сладки, без да се опари. Превърта в ума си няколко варианта ...... ( и все още не е стигнало до думите).
И идва момента в който получава прозрение ..... или с други думи казано ИДЕЯ .... как да вземе сладките без да се опари. При децата тези идеи са безброй много и все различно, докато при възрастните, които са вече индокринирани, идеите ще са 1 или най-много 2-3. Та, детето вече има ИДЕЯ как да ....... изяде сладките, без да се опари. И все още не е ползвало думи ... а само визуализации в ума си.
И тук вече следва Материализирането на тази идея - дали чрез ДЕЙСТВИЕ или чрез ДУМИ (които пак са вид действие).
Ако ИДЕЯТА му е да накара майка си да му ги даде, то може да пробва да я матриализира чрез думите: Мамо дай курабийка.
Но ако ИДЕЯТА му е да ...... примерно .... вземе странното нещо от плат, което майка му винаги ползва като отваря печката (ръкавица), и да отвори само печката ------------ все още няма думи, подредени в ума му, а само визуализации и абстрактни конструкции.
Опитах да обясня защо не смятам че думите и словото са единствения живот на идеите. Не знам дали съм успял.
Ангел Грънчаров: Stanislav Ivanov Това, което наричате "визуализации" всъщност са образи (на сетивата, на възприятието), които детето си изгражда, общувайки със света. На това сетивно или емпирично ниво думи не са нужни. После в съзнанието (или в ума; прочее, мозъкът няма отношение към тия чисто душевни или психични явления и процеси) се раждат представите, които пак са образ, но вече по-обобщен, той обаче винаги е на конкретен предмет или човек. Ето аз примерно имам представа за Вас лично или за Бургас, изработил съм си тия представи в общуването с Вас или от посещенията ми във Вашия град. На базата на представите детето си създава понятия, които са съвсем обобщени образи, отнасящи се за цял клас или вид предмети, примерно за "горещо", за "човек", за "печка", за "маса", за "болка" и пр. Мисленето е боравене на съзнанието с такива понятия, свързването им едно с друго. А понятията са тъкмо думите. Освен с понятия ние мислим със съждения и заключения (изводи). Това е вкратце. В часовете по психология и логика или често сте отсъствал, или даскалицата е била доста некадърна, та не Ви ги е обяснила понятно. И аз чак сега й върша работата.
Елена Игнатова: Мисълта сама по себе си е сила! Мисълта може да разболее и да лекува...
Георги Календеров: Може да се мисли и с образи, и с понятия, за които няма съответстващи думи. Освен ако нямаш предвид Логоса от "В началото бе Словото". Но това Слово включва и образите, и понятията, за които няма думи в езика.
Ангел Грънчаров: Трябва да се прави разлика между представяне и мислене. И въобразяване. И чувстване. И искане. И копнежи всякави и смътни. Мисленето ако наистина е мислене е боравене с понятия. Представното "мислене" примерно е боравене с образи на конкретни предмети и то е твърде непълноценно. Поетите "мислят" с поетични образи, които са много експресивни, изпълнени са с чувства. И въздействат не на мисълта ни, а на чувствителността. Но ако наречем всичко, което се появява в душите ни мислене, тогава стигаме дотам нищо да не е мислене. И става невъобразима каша. И това не е безобидно. Щото в такава една каша или мъгла (един мой приятел казваше: боза!) вече не може да се прави разлика, разграничение между истина и неистина. Идва ерата на постистината. И тогава Сулю и Пулю излизат и казват: ний си имаме "свои собствени истини" и не признаваме никакви други! Щом всичко казано или помислено от някой е истина, то тогава е истина и това, че нищо не е истина, нали така?! И идва смъртта на мисленето, на мисълта и на самия разум даже!
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров Преследване на времето: Изкуството на свободата, . изд. A & G, 2003 г., разм. 21,5 / 14,5 см, мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр, 8.00 лв... Книгата говори за "нещо", което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда "добре познато", съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се "съобразяваме", но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време? почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга "поглежда" в скритото "зад" мълчанието ни - за времето, живота, свободата.
Няма коментари:
Публикуване на коментар