Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.
2 коментара:
Трябва да спреш да повтаряш като латерна НЯКОИ неща, да започнеш да вкарвал повече нова информация.
Да промениш временно част от изказа, ако искаш истински преговори с някои от управляващите. Да не ги обиждаш, пак - временно. Подходи с уважение не толкова към конкретния управляващ, колкото - към институцията, която той представлява.
Започни да пишеш така, че управляващите да искат да четат писмата ти, да видят, че не ги обиждаш, че искрено търсиш диалога с тях.
Промени ВРЕМЕННО подхода, да видим резултата от този експеримент...
Ако резултатът бъде нулев, толкова по-зле за самите управляващи.
Кажи, ето, аз търся диалог. И искам да обсъдим някои от проблемите в сферата на еди кой си образователен етап. Мога да предложа свои идеи за техните решения, за подобрение на ситуацията...
Да видим какво ще стане...
После може да кажеш Те ме изслушаха, но нищо не промениха, нищо не подобриха. А идват избори...
Ето един по-различен подход. Помисли си.
Всичко се решава чрез дипломация, чрез преговори. Но изразните средства и аргументите трябва да бъдат много внимателно и точно подбрани.
Както разбирам, ме критикуваш заради това, че не не се отнасям културно към управляващите. Понеже те са много културни, няма що, ние трябва също най-културно да се отнасяме с тях. Трябва да им покажем уважение. Трябва да преклоним главица, та да видим дали ще благоволят да ни обърнат внимание. Да снизходят до нас, щото те са много велики и стоят нависоко, а ний сме в низините. Някоя баница да им омеся и поднеся не е ли добре като жест към тях? Или да им заколя и опека кокошка, да хапнат, белким омекнат? Нещо друго какво предлагаш?
Не знам дали си разбрал това, че ние сме в състояние на война с тях?
Публикуване на коментар