Каква е цената на свободата?
(На какво ни учи тъй мъдрият и свободолюбив човек и робовладелец-демократ Томас Джеферсън?)
Ангел Грънчаров
Стана така, че от международното многоезично научно-теоретично издание на философското списание ИДЕИ (издавано в Киев) ми възложиха да напиша текст за идеите на Томас Джеферсън; дълго отлагах, но стана така, че ето сега ми се налага да седна да пиша текста си тъкмо във времето когато в Америка "яростни противници" на робството и на расовата дискриминация рушат паметници на такива като него, които са били и робовладелци. Той самият, независимо от това, че е участвал в поставянето на основите на демокрацията в свободолюбива и просперираща Америка, е бил робовладелец – и някои немислещи смятат това за "недопустимо противоречие". Ще се обоснова защо аз не мисля така, но най-напред се чувствам длъжен да кажа и нещо друго, не по-малко важно, то може да послужи като твърде подходящ и при това многозначителен увод за основното ми разсъждение. Прочетете ЦЯЛАТА СТАТИЯ
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.
14 коментара:
Къде са ви позоваванията? Къде ви е използваната литература? Къде са ви позоваванията. "Научно" списание, ама когато цъфнат налъмите...
Другарко, у Хегел виждала ли сте цитати и позовавания? Ний, големите философи, не се позоваваме на нищо. :-) Освен това философията не е наука. Но Вие не вдявате такива тънкост...
Ако не е наука какво прави в научно издание?
Много сакато оправдение на човек, когото го мързунти да свърши малко наистина научна работа.
Другарко, пак не вдявате: някои, дето сме философи, стоим в особено положение и сме над науката. Науката е за философските работници - както ги определя Ницше. Има голема разлика, другарко, между философският работник и философа. Идете четете Ницше за да разберете за какво Ви думам. Ад отдавна съм се отказал от философско-научна кариера, другарко, и това ми дава правото да пиша както искам, без да правя това, което е задължително за философските работници. Между другото в този текст, ако сте забелязала, аз коментирам идеи или мисли на Джеферсън, иначе казано, и аз цитирам. И това ли не забелязахте?
О, разбира се, много по-лесно е да дърдориш каквото ти дойде на езика, без да те е еня какво други хора са казали, да плещиш врели-некипели и после да квичиш: "Асам най-велигият фелософ!"
Другарко, понеже не знаете що е философия можете да си дърдорите каквото искате, водена от злобата и завистта си. Но пак да Ви попитам: на какво се дължи необозримата Ви злоба и завист?! Ще си натровите кръвта от тази злоба и завист, съвземете се малко...
Между другото знаете ли как възприемат текстовете ми тия, които разбират от философия?
Каква злоба и завист? Статията Ви е празни приказки, без никаква научна стойност, без никаква идея за това как се слагат цитати и без никаква представа как се пише подобен текст. Какви са тези глупости аз съм над философските работници, сериозно сте си повярвал май-май, чак притеснително.
Аз не виждам човек да Ви подкрепя, всеки около него го плюе, той си мисли, че дъжд вали.
Другарко, пак дърдорите пълни глупости. Хайде да се разберем така, мисля, че това Ви устройва: напишете Вие една чисто научна статия по същия този проблем, спазете всички изисквания, с удоволствие ще Ви ходатайствам да я публикуваме. Апропо, другарко, Вие единствена злобеете тук, Вие себе си за "всички" ли се възприемате? Това е доста притеснително, другарко, да не чувате някакви гласове?
Защо тогава списанието е научно-теоретично а не агронормо?
За да питате, другарко, затова. За да питат тия, които не разбират.
Идете учете що е това философия. Спрямо нея (независимо че тя самата не е наука!) като такава може да има и научно-теоретичен подход. Панимаете немножко?
Здравствуйте, дорогой Ангел!
Получил Вашу прекрасную статью, у Вас определенно талант к феноменолого-экзистенциальному анализу текста и ситуации. Я думаю, что не будем ее разделять на части. Она очень актуальна. Так и подмывает перевести ее на украинский.... У нас тоже такая же ситуация... И это нужно людям читать и думать над своей жизнью и тем, что с ней они делают... Спасибо Вам большое, в том числе и от несведущих и неокрепших душ...
С уважением и признательностью, Ваш друг,
Профессор Константин Райда
По тая логика, кво от това, че някой висш управленец има минало /и настояще на мафиот/, щом е за евроатлантическите ценности? "Кучи син, ама наш" - тъй де!
Дайте пример за мафиот, имащ евроатлантически ценности, че не се сещам за такъв. Всички мафиоти имат руско-ченгесаро-кагебистко-путински "ценности"...
Публикуване на коментар