А дали пък не трябва да правим революция?

Даниела Горчева: Когато злоупотребяваш с властта си и вместо да управляваш, вършиш престъпления, изпитваш ужас, че ако паднеш от власт, ще бъдеш съден, осъден и пратен в затвора. За да не паднеш от власт, вършиш още по-големи престъпления: фалшифициране на изборите, рушвети, шантажи, заплахи, преследвания. Включително убийства, за да затваряш нечии уста.

И понеже няма начин да се прикриват дълго време големи престъпления, логиката на страха да не паднеш от власт и да идеш в затвора, те води към все по-нарастващо политическо насилие, задушаване на свободата на словото, още подкупи, данък нощно шкафче ( както ги е учил чичко Ленин: винаги да имаш подръка пистолет, паспорт, пари в брой и злато, ако ти се наложи да бягаш бързо в чужбина), шантажи, уволнения на непокорните и повишения и възнаграждения на послушните съучастници в престъпленията.

Така се придвижваме бавно, но славно към диктатура и все по-увеличаващи се политически репресии, уволнения, поръчкови политически процеси, скалъпени обвинения в шпионаж и пр., конфискация на имущество без съдът да се е произнесъл, задържане под стража с години на неосъдени хора и разсипването на здравето, физиката и психиката им, а накрая налагане на мълчание от страх и узурпиране на абсолютно цялата местна и централна власт, така че човек отникъде да не може да получи подкрепа и правосъдие. Това е мечтаният от Гешев модел на заличаването на разделението на властите.

Решението: не допускайте това днес. Утре ще е късно.

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...

Добави в Svejo