Дали ние, гражданите, ще престанем да се борим за да си върнем държавата от узурпиралата я мафия?

Колегата-блогър Ники Димов си е поставил въпроса Защо хората от протеста за оставка на правителството в Пловдив са толкова умълчани? и дава своя отговор насъщия въпрос. Сложил е и снимки, на някои от които се вижда и моя милост. Ето какво му написах там, в блога му - като мой коментар:

Мълчим просто защото митинга и демонстрацията все още не са започнали; малко след като си минал и си направил снимките си се развикахме, ала теб те е нямало вече. От друга страна трябва да се вземе предвид и това, че вече сме изморени. Правителството точно на това разчита: да се изморим и протеста да "спихне". Тече война на нерви - и на инати. Изобщо не се съмняваме в това, че правителството е достатъчно инатливо, но и ние сме решени да не преставаме да протестираме - докато мафията бъде изтикана от властта в държавата ни. Държавата е на нас, гражданите, народа - а не на мутрите. Тъй че тепърва ще се чува нашия глас, даже и след падането на правителството на мафията ще се налага да говорим, да викаме, да протестираме - и то много!



Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...

Добави в Svejo