Как да освободя свободата в мен самия?

Откъс от предговора на моята книга със заглавие УНИВЕРСУМЪТ НА СВОБОДАТА и подзаглавие "Източниците на достойнството, успеха и богатството", има две издания, екземпляр от второто издание можете да си набавите на моята страница в КНИЖЕН ПАЗАР.

А ето и целия предговор:

Уводни думи

Когато вземе в ръцете си нова книга човек иска да разбере защо е написана, в отговор на каква потребност се е появила на "белия свят". Решаващото е не друго, а питането за смисъла, който е дал живот на една книга; когато книгата е прочетена читателят може сам да каже какъв е този смисъл, но преди това са необходими "разяснения". От тях зависи дали книгата изобщо ще бъде прочетена, дали четенето си струва усилието. Ето защо ми се налага да кажа няколко думи, с които да провокирам читателското съзнание за нейната необходимост.

Отдавна тази книга "зрее" в душата ми – и затова "раждането" й, писането, стана "на един дъх". Сега, след като съм се освободил от едни прекалено изстрадани мисли, мога да си дам сметка за ставащото в душите на ония, на които подобно освобождение предстои.
От нас, хората, изправени пред бездънната непонятност (и… възхитителната простота!) на живота, се иска малко: да постигнем яснота относно себе си, относно съществуването, което ни прави човешки същества. Но нашето съществуване е всеобхватност, която лесно не се постига. Търсейки нейното "ядро" – сърцевина и на живота ни! – ние не без удивление разбираме, че то се свежда до една дума: свобода.

За преживелите комунизма автентичната свобода е нещо непознато – или пък е нещо, което си "представяме" съвсем непълноценно. Съществуването без свобода, в което се задушавахме десетилетия, ни откъсна от величествения универсум на свободата и ни запрати в задънени улици и тресавища, от които скоро няма да се измъкнем. Затова за повечето от нас свободата е "дума", зад която нищо не стои, която е изпразнена от съдържание; мнозина затова даже "ненавиждат" свободата, виждат в нея "корена на бедите ни". ("Видяхте ли докъде ви доведе вашата свобода?!", "Искахте свобода, искахте свобода – на ви сега свобода!" – това познато ли ви е?). Но свободата по начало е живот, чиято загадка тепърва ще разгадаваме, към чието тайнство все още ни предстои да се приобщим. И тъй като "наука" за свободата няма, а "технология за правеното й" не може да бъде създадена, то от всеки от нас се иска сам да стъпи на почвата й, самостоятелно да проправи свой път към нея. "Българинът обича свободата, но само ако му я поднесат на тепсия!" – е казал човекът, който наричаме апостол на българската свобода. Дали думи му важат с пълна сила все още, сега, в началото на третото хилядолетие?!

Моята книга показва, че "към" свободата не се върви "вкупом" и "всички заедно", "в строй" (както вероятно на мнозина се иска!), а че тя е индивидуално дело и първа отговорност на човека, изпитал погнуса от съществуването без свобода, което ни е познато като комунизъм. Това, че не можем да бъдем "водени" към свободата, а че сами трябва да правим изстрадани стъпки към нея, е главното, което ни казва книгата, чието заглавие е "Универсумът на свободата". Ако се разбере, че индивидът е този, който открива за себе си съществуването, достойно за човека, а едва след това става пълноправен поданик на споменатия универсум (предразполагайки себе си към определен род действия и инициативи), то решаващата стъпка е направена. Ясно е, че всеки от нас търси и непременно постига своята свобода, освобождаването, което ще му даде пълнотата на съществуването, достойно за него самия. В тази връзка нека да припомня думите на философа, който винаги ме е вдъхновявал, Хайдегер:

"Свободата е и може да бъде единствено в освобождаването. Единственото адекватно отношение към свободата в човека е само освобождаването на свободата в човека."

Хората, които не са преживели това – освобождаването на свободата в тях самите, в тяхното сърце! – т.е. за които един такъв кардинален поврат е нещо непочувствано, възприемат свободата просто като дума. За преживелите го свободата е ценност на живота, от която те никога няма да се откажат.

Търсейки мястото, в което "аз ставам себе си", индивидът се включва в едно пространство на свободата, което си позволих да нарека "универсум" – една вселена от друг род, но не по-малко необятна от живия космос, в който "сме поставени" и с който живеем единен живот. Накратко казано, моята книга е "пътешествие" и ориентиране във вдъхновяващия универсум на свобода-та, към който са причастни само автентично съществуващите, ония, които са останали верни на напиращата в гърдите им сила на живота. Разбира се, посочвам и предимствата, на които те се радват, обосновавам превъзходството, което им дава това: всяка вярност се възнаграждава, особено пък предаността към самия живот.

Опитах се ясно и накратко да опиша този универсум, да потърся неговите корени и разклоненията на неговата всичко пронизваща цялост. Стремях се да изразя начините, по които хората могат да запазят своята вярност към истината на съществуването им, определяна като свобода. Но ако в свободата пребиваваме единствено сами по себе си (и всеки сам за себе си!), то не по-малко вярно е и това, че в някакъв смисъл свободата на единия зависи и от това доколко са свободни и другите: в свободите си трябва да се "сработваме", а не да си пречим. За мен беше интересно да разбера как се постига тази "заедност в свободата", лежаща в основите на съвременните проспериращи общества. Надявам се, че за читателя ще бъде полезно да се вглъби в същото, импулсиран от моята книга.

Убеден съм, че книгата ще подтикне читателя и към практическото постигане на онзи "живот в истина", от който зависи бъдещето ни – и като индивиди, търсещи своя път, и като "обществена цялост", като народ, опитващ се да постигне своята самобитна, проникната от човечност, "стратегия на свободата", която неминуемо ще гарантира благоденствието ни. Оказа се, че без тази последната просто не може да се върви напред, нещо повече, дори и "измъкването от блатото" е съвсем проблематично.

Затова ако трябва накрая да определя нейния "жанр", то книгата ми не е друго, а философия на живота, която посочва началата и изворите на "самобитието", наречено човек. Тя се стреми да изяснява екзистенциалните корени на съществуването, свързвано не само с т.н. "политика", но и целия обхват на една свободно разпростираща се жизненост, на която нищо не може да устои. Едно такова битие, определяно от свободата, неумолимо поражда всичките й плодове, и особено тези, на които тук акцентирам: истина, достойнство, успех, богатство. Само от нашата привързаност към свободата зависи дали ще ги имаме и дали ще бъдем онова, към което самият живот ни е призовал. Следователно бъдещето ни зависи от нас самите и се определя най-вече от онова, което силно, дори съкровено искаме да бъдем.

Впрочем, личността с една дейна и неуморна индивидуалност е отговорът, който всеки от нас може да даде на иначе непонятната загадка на свободата. Свободата е лично завоевание, което влюбените в живота непременно постигат – само ако обаче решимостта е налице. Моля се книгата ми да е поне малък подтик към решимостта за свобода, от която всичко зависи…

Април 1999 г. Авторът

ДОБАВКА:



Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни. Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.

Добави в Svejo