Допустимо ли е в дебатите да влагаме страст? И с какъв език трябва да разговаряме - примерно допустимо ли е интелигентен човек да си позволи да снижи нивото си и с простака, с оглед да има адекватност (съответствие, разбиране!), да почне да говори просташки? Когато един интелигентен човек почне да говори просташки, това не го прави простак, но това може да помогне на простака поне малко да почне да вдява за какво мо говори, нали така? А на простака да говориш напълно културно и възпитано, е израз на неадекватност, дали тогава няма да станеш смешен - щото насреща ти стои, да не забравяме, един арогантен простак, който е способен да те вбеси, нали така? И прочее. Ето по тия проблеми говоря...
Какво мислите вие ще ми е интересно да разбера, предизвиках ви, да се надяваме, да се позамислите и да се включите в разговора, към който ви предизвиках, да се надяваме, съгласни ли сте да кажете какво мислите?!
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров Преследване на времето: Изкуството на свободата, . изд. A & G, 2003 г., разм. 21,5 / 14,5 см, мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр, 8.00 лв... Книгата говори за "нещо", което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда "добре познато", съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се "съобразяваме", но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време? почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга "поглежда" в скритото "зад" мълчанието ни - за времето, живота, свободата.
2 коментара:
Г-н Грънчаров, въпросът, който повдигате е смислен... Но аз бих се обърнал към историята и да видя дали някъде има пособни примери... Та се сетих за случая с Моцарт. Човекът, писал толкова възвишена музика, за която нищо друго не може да се каже, освен - "Божествена". Той е имал ред спънки от тогавашната власт и ней сервилниците... Наричал е Салиери (тъмният Демон в моя живот), а един от придворните на императора на АВстроунгария нахоква със следните думи: "Вие сте итилианска клозетна яма, граф Орсини Розенберг! Розен гад и розен гъС!!!" Тук доста "моралисти" биха изтръпнали и подскочили на едно подобно отношение от такъв Велик композитор... Волфганг Амадеус Моцарт, обаче го е правил хич, без да се притеснява... Въпреки това, си остава ВЕЛИКИЯТ МОЦАРТ, писал несъмнено Божествена музика...
Велислав Алтънов
Благодаря за коментара, г-н Алтънов! Не знаех за това, че даже и на Моцарт се е налагало, с оглед да имат въздействие думите му, да говори по просташки, но ето, явно такава потребност съществува. Аз поставих този въпрос защото е обидно простаците в политиката у нас (и безскрупулните демагози!) да имат надмощие само затова, защото умните, кадърните и кумтурните хора в политиката не си позволяват да снижат своето културно ниво на изразяване, поради което се оказва, че са неадекватни спрямо нивото на мнозинството от избирателите, по тази причина остават неразбрани по стилистични и езикови, така да се каже, причини, остават и неподкрепени, а в резултат губим всички ние като общност. Истински интелигентният човек според мен трябва да успее да победи простака в политиката даже и да му се наложи да почне да говори на език, който е на неговото ниво - за да го постави на мястото му. И такава една гъвкавост в изразяването е не само полезна, но и необходима, иначе няма да има никакво противодействие на триумфа на простотията у нас, у Нашенско.
Публикуване на коментар