Красимир Николов: Любопитен съм, анархията може ли да въдвори ред???
МОЯТ КОМЕНТАР: Имам чувството, че свободата възприемате като анархия. Протестиращите се ползват от едно свое човешко право, правото да протестират, а Вие възприемате това като симптом за "анархия". Явно не разбирате що е свобода или дори сте стигнал до жалкото положение да се откажете от свободата - и да я намразите. А без свобода нищо свястно в човешкия свят не може да има или да се роди. Обществата, в които повечето от хората като Вас недолюбват свободата, не я разбират, отказали са се от нея, са бедни общества от недостойни, унизени хора, над които властват узурпатори на властта, не по-малко недостойни от тях, именно мутри, ченгета и прочие. У нас не се прави разлика между свобода и "свободия", сиреч анархия, ето, като не оценяваме великия позитивен смисъл на свободата, заслужено плащаме висока цена. Обществата, които са влюбени в свободата (американци, англичани, швейцарци, шведи, датчани...) и повечето от хората в тях умеят да се ползвато от благата й, са най-просперирали и най-богати. Свободата (а не анархията) е нещото, благодарение на което възниква или се ражда превъзгоден, направо великолепен, сиреч жизнеспособен ред. Щото редът, постигнат с насилие и принуда, а мъртъв, убийствен ред. Всички тия тъй простички, но фундаментални истини, които у нас масово не се разбират, съм ги разгледал и изяснил в своята книга със заглавие УНИВЕРСУМЪТ НА СВОБОДАТА (с подзаглавие: Източниците на достойнството, успеха и богатството), написана в края на миналия век, която има и издание, подходящо за ученици (учебно помагало, то е съкратен вариант на книгата ми). Заради тази и други мои инициативи управляващите мутро-комунистически властници в образованието ме обявиха за "народен враг", проведоха яростна кампания по дискредитирането ми, увенчана с моето опраскване (уволнение) и и изритването ми от образователната система преди няколко години, нищо че цял живот съм бил учител по философия и гражданско образование, най-съвестно гледащ работата си.
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.
Няма коментари:
Публикуване на коментар